+2 4 гласа

Когато си в Рим, прави като Папата


Повод за поста е дъщеря ми, отново. Дете със силна воля, заради което почнах да пиша блог тук. Имах нужда от съвет. Та така и сега. Тина е на 10 и иска собствен Фейсбук акаунт. От много време събирам мненията на родителите в училището и', предполагайки, че този ден ще дойде. Сега искам да споделя какво мисля по въпроса.
Искам да подредя мислите си без претенции, че накрая няма да отстъпя пред настояванията и'. О, Овните са винаги в настъпление. Може да замълчи днес, но след 3 месеца ще ме намери в някоя особено добра, уязвима фаза, и пак ще започне, докато не постигне своето... Страх да те хване :)...
Нека почна с нещата, които знам със сигурност:

1. не откривам топлата вода, като казвам, че за родителите е трудно да намерят баланса между това детето им да е самостоятелно, да взема разумни решения и да носи отговорност; и, от друга страна, да е защитено, скрито на сигурно под майчиното крило.
(Понякога обмислям възможността цялото семейство да се преселим да живеем в манастир....)
2. не искам да съм авторитарен, а авторитетен родител/учител.  Днешните деца са различни от пионерчетата, които бяхме ние (докато Образователното министерство не го разбере, училището в България ще буксува на едно място). Не можеш да възпиташ самостоятелно дете, ако не му вярваш. А за да му вярваш, трябва да сте на една и съща страница - да си сигурен, че то разбира мотивите ти за забрана/разрешение. Както казва Айнщайн, ако не можеш да  обясниш нещо на едно дете, значи и ти самият не разбираш това, което обясняваш :).
3. не съм от хората, които пишат постове колко много мразят Интернет или Фейсбук. Предпочитам да запазя отрицателното си мнение за себе си. Ако едно нещо съществува, то съществува. Нездравословно е да се правиш, че го няма. Съзнавам колко много опасности крие нетът, първата от които  - пристрастяването, естествено, не отмина и мен. Сега съм на самоограничителен режим.
Не поствам снимки на децата си онлайн, не поствам дори датата си на раждане; достатъчно много хора ме познават лично, а не само виртуално.
4. от друга страна, съм абсолютен, встрастен читател. Едно от най-вълнуващите неща, които могат да ми се случат през деня, е да открия страхотел писател :). Понякога успявам да прочета 3 невероятни текста още преди закуска :). Много от тези автори откривам в нета... Но... Възможно ли е едно дете на 10 да успее да си изгради представа за стойността на един текст, чатейки думи от по една буква с приятелите си? idk, what u think?
5. абсолютно съм убедена, че многото часове/ден , прекарани пред комютър, променят мозъка и начина, по който той обработва инофрмация. В това число не влизат хората, които работят с компютри, разбират как работят компютрите и, като Марк Зукърбърг, си изкарват хляба, продавайки продуктите си на тълпата потребители. Имам предвид средностатистическия зомбиран  потребител, който би спечелил много повече, ако си дигне задника и си намери работа... Шансовете за което намаляват право пропорционално на времето пред компа - изглаждащо дори оная случайно получена от удар с мотика мозъчна гънка...
6. Негово Величество Потребителят в повечето случаи, нека си го кажем, е скууучен до смърт за всички, освен за самия себе си (не изключвам Ела Г. от това число :). 

Освен ако не съм Балзак, не е възможно да продуцирам гениални прозрения всяка сутрин още преди закуска, че и да ги поствам пред очите на цял свят; графоманщината в нета редуцира стойностните текстове до абсолютния минимум. Сега губя часове, за да отсея нещо скъпоценно сред плявата...

 

След всичко  казано по-горе разбирате защо не послушах първия си инстинктивен порив - да яхна метлата. Обикновена забрана не върши работа при дете, което си е направило домашната работа предварително - списък с имената на децата от училище, които имат акаунти, плюс списък с причините защо е добре тя да има :). Отвратителен адвокатски подход (връща ми се за всички вицове за адвокати, които съм разказала през живота си), подход на дете, което си има работа с майка като мен...


Ако ви интересува - след проведените няколкомесечни разследвания (искам да съм справедлива, детето ми да ми има доверие, да съм в час с модата и прочие политически коректни глупости) - установих следното - около 10 деца  в 3, 4 и 5 клас имат акаунти във ФБ. Децата тук тръгват една година по-рано на училище, така че по бг стандарт това е 2, 3 и 4 клас. В училището учат 363 деца от предучилищна група до 5 клас. Абсолютно всички анкетирани американски майки (това значи 100%) смятат, че 13-14 е допустимата възраст за акаунт - очевидно не съм  попаднала на другите 10 родителя :). Това неимоверно улеснява задачата ми, защото все още не е масово явление и няма да се боря с тъпия аргумент ама-всички-правят-така...

Ако ви се струва, че излишно драматизирам нещо толкова дребно, не познавате дъщеря ми.

Водя тази битка не защото мразя ФБ, а защото следващата ще бъде за нещо наистина сериозно. Това, което искам тя да научи днеc, когато ще и' съобщя отрицателния си отговор, се надявам да бъде:
ОК е да си различен. 

Ако все още си спомняте детството си, ще знаете колко непосилно е да се обясни това на едно дете, което на тази възраст тепърва ще иска да бъде като всички останали...

Тези от вас, които вече са минали през това и чиито деца имат акаунти в Социалната мрежа - сигурна съм, че наблюдавате децата си, знаете паролите им и се намесвате със съвети в подходящия момент.


За родителите, които още не са се сблъскали с този проблем: помощни източници:

"Грозното патенце" на Андерсен (да си различен не винаги е нещо лошо :)

The Queen +  The King's Speech      -- дори на английските крале им се налага да правят неща, които силно не харесват :)))  {И двата филма са подходящи за деца, въпреки че "Речта на краля" е с рейтинг PG-13 - заради една сцена не си струва да се пропусне целия филм}

отделете време и ги питайте какво мислят за класическата сентеция - заглавие на този пост. Отговорът със сигурност ще ви изненада (обикновено децата ни са малко по-зрели, отколкото ги смятаме ние) и  ще ви каже много за начина, по който детето ви възприема света и мястото си в него.



Всичко казано дотук не ми пречи да потрепервам от ужас при мисълта за срещата ми с Тина след училище. ОК, стискайте ми палци...




A note to myself:  Ела, помни, че е  нормално  детето ти силно да не те харесва, когато казваш "не".
Ти си майката, not the other way around!