Ирина

Тя свиреше парчето „На Елиз”.
Ръцете бели с вени тънки, сини,
са още в мен като един реприз
след тридесет и повече години.
Не бях готов, не бях пораснал още.
Уж на шега, но влюбен до уши,
редих й стихове по цели нощи,
а класната ни просто се спеши
да идва сутрин рано да ме буди.
Завърших си учебната година.
Е, смотан бях, хормоните ми - луди,
но имам днеска спомен за Ирина.
Отнякъде парчето „На Елиз”
дочуя ли, в...