Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Вятърът роши косите и тича нанякъде.
Стой! Почакай! Да стигна до лунния бряг.
Там ще оставя следите си както някога,
ще извикам: "Хей, ето ме , върнах се пак!"
Не откривай брега на синьото морско безбрежно!
Не навеждай глава! Не притваряй очи!
Ще се гоним, ще пеем, ще викаме в нощите нежни,
ще поканим и слънцето, което ще прати лъчи...
Полюлей се и събирай от тях топлина!
Ще ти трябва за днес и за утре.Завинаги!
И ако някой ден просто ...
Когато си тъжен,когато си сам
погледай звездите в небето.
Светът не е чак толкова голям-
побираш го цял във сърцето си.
Не се насълзявай, недей да тъжиш!