МОЛБА ЗА ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪВЕТ

Първо, не разбрах какъв е този бележник, щом детето ви е в І клас.

Второ, аз като учител, също смятам, че  болните деца трябва да си стоят вкъщи по ред причини. До сега не ми се е случвало да гоним дете, защото е болно, но съм свидетел колко бързо окапват децата от класа при присъстващи болни. За тона на учителката и психоложката не мога да взема отношение - просто се съмнявам в грубия им тон или лошите им намерения. В момента сте обидена, но след като се успокоите, ще помислите по-трезво. Не забравяйти, че останалите деца от класа също имат родители и те с претенции като вас. А за специално отношение - не си втълпявайте такива мисли.

Благодаря за коментара Ви Kibar Aptula , такива са изискванията всяко дете да си има бележник (за съобщения, забележки). Детето ми не беше болно и ако беше щеше да си е вкъщи, вярвайте ми не бих искала да съм причина с неразумното си действие да разболея и други деца. А афекта ми е от няколко седмици, надявам се наистина да се успокоя. Не желая усложнения.

Преди време и при мен се случи нещо подобно. Едно от децата в класа се разболя (в петък). Остана си у дома за събота и в неделя и тъй като таткото преценил, че детето е добре, го пуснал на училище. Да, но детето кашляше. И кашляше така, че то самото се задавяше. Зачерви се цялото, започна да губи въздух. Притесних се и се обадих на бащата (беше в началото на деня). За щастие таткото дойде максимално бързо, а не в края на деня и взе детето.

Не зная каква точно е ситуацията с вашето дете,  но смятам като колежката - мястото на болно дете  не е  в училище, не е и само у дома, а в леглото. За 10 мин. междучасие мога ли да осигуря спокойствие и тишина, за да му укрепне по-бързичко организмът? Мога ли да заставя децата да не се движат в класната стая, защото ще вдигат прах и кашлицата би се засилила? А и каква ще е възприемчивостта на дете, което изпитва дискомфорт? Ефектът от престоя му в училище е равен на нула.

Относно материалите по домашен бит или изобразително изкуство...  Децата следват учебника. За да не изпадате в такива ситуации, поглеждайте през почивните дни какво им е нужно и го осигурявайте навреме, а не късно вечерта, когато са затворени магазините. Поставете се на мястото на класната. Двадесет щури хлапенца, които по това време на учебната година все още трудно осъзнават дали са в детската градина или в училище. За 35 мин. час трябва да им обясни кое точно да извадят от чантите, как да си подредят масичките, на коя страна на кутията да рисуват и какво точно (10 мин. от  часа са минали). Половината си носят кутии и рисуват.... А останалите 10? Те какво да правят??? Не могат да четат (все още), не умеят и да пишат... Освен това часът им е за забавление. Как да се забавляват тези 10 деца, които не си носят материали? Трудно става... И те започват да пречат.

Понеже споменавате директора, че дори и инспектората... Един въпрос... На кого да се оплаче колежката, заради пропиления час и заради това, че половината деца не са с материали? На кого да се оплаче, когато някое от децата дойде без тетрадка, защото я е забравило у дома, няма къде да пише и се върти на чина, защото му е скучно? Навярно пак тя е виновна, защото не си е свършила работата?

Моят професионален съвет е... стойте повече до детето си, защото то наистина има нужда от вас... без значение дали е палаво или кротко. Създайте му навици и пазете авторитета на учителката му. Съмнявам се, че думите или реакцията на колежката и психоложката целят да злепоставят детето ви или да уронят авторитета му. Не го правете и вие. Детенцето ви тепърва създава ученически навици. Подкрепяйте го! И поговорете спокойно с учителката. Директорът и инспектората нямат място в класната ви стая.

 

Поздравлени, Дани! И нека родителят наистина вникне в думите ти и разбере, че са добронамерени! Ако родителят говори против учителката, това ще навреди на самото дете! А е само в първи клас ....

Госпожо, смятам, че единствената, която създава интриги и се хваща за дребни детайли, сте Вие. "Опитвам се да изпълнявам всички изисквания на г-жата, за да няма проблеми..." Ами тогава защо не сте подготвили детето си за деня? И като  Ви е казала да не го водите, защо сте го завели? "Усещам как госпожата и психоложката са се настроили срещу мен." Ами Вие не се ли настройвате срещу тях, като споделяте с близки и познати тези ваши мисли и приемате съветите им? И как определяте хората /учителката и психоложката/ като лоши? С какъв аршин, моля ви, се мерите? Смятам, че между това, което мислите и това, което мислите, че правите, има огромно разминаване. Това е!

По-добър и професионален отговор от този на Дани не бих могла да Ви дам.Тя изчерпа всичко, което се канех да напиша.В класната стая е учителката!!!

Лично отношение към детето Ви в случая не може да има . Децата са деца и учителите са наясно,че не вземат сами решения. Едва ли има учител, който да смята за виновно едно първолаче, че инцидентно не си носи материали. Трябва контрол от родителя.  Учителката просто Ви е информирала.

    Действително много болни деца посещават училище и заразяват другите. Учителката не е лекар, но със сигурност може да прецени вярно, кога детето не трябва да идва на училище. Всичко това се прави с най-добри намерения спрямо детето и съучениците му. В писмото Ви личи Вашето отношение към учителката, което може само да обърка чувствата на първолачето. Вие си търсите и създавате проблеми. Забравете случая и погледнете позитивно на съветите на учителите. Единствено потърпвша от подобни разногласия е ранимата детска душица.

А защо се е намесила психоложката? Каква е нейната роля в случая? Като колежка и родител мисля, че истината е някъде по-средата. Щом има медицинска бележка, че детето е здраво- какво повече? И другото - забравена кутия по рисуване -какво толкова е станало? Детето все пак е в първи клас (първи срок)- къде е разбирането, човечността,добротата? Та това е дете. И защо трябва да му се пише забележка?  Така се губи обичта и доверието му.  Ако има виновен,то това е родителят и в един разговор нещата могат да бъдат изяснени. Колеги не бъдете черногледи. В такъв случай мога само да се радвам, че детето ми е случило на класна. Нито веднъж не е получило упрек или забележка за нещо забравено. Случва се.

"Щом има медицинска бележка, че детето е здраво- какво повече?" .... Ако детето кашля и се зачервява и учителката не реагира, ще е виновна, че не проявява съчувствие и не уведомява родителя... Като е загрижена - пак е лошо.

"забравена кутия по рисуване -какво толкова е станало?" ... Толкова, че като се премълчи първият път и не се уведоми родителят, първото забравяне се следва от второ, после от трето, а после става навик да се пропускат разни неща, защото учителката не прави забележки и родителят не знае, че детето не е подготвено за час. Ще се започне от кутия, после от домашна, ще последват уроците... И учителката трябва да мълчи, да проваля своите часове, но да щади авторитета на родителя, който е пропуснал да поговори с детето си и да надзърне в програмата за следващия ден.

И е много спорен въпросът каква точно е забележката и дали не се търси под вола теле... "Днес детето беше без материали по изобразително изкуство" - различни хора, различни гледни точки... Един може да види просто уведомяване, че детето не е носило нужните неща, а за друг това да е кръвна обида. Всеки вижда онова, което иска да види. Ако иска да се чувства жертва  - ще види заплахата.

 

Опитах се да бъда обективна и тактична, без да нападам никого. Преди да съм учител, аз също съм майка. Синът ми е петокласник и продължавам да го изпитвам по всички разказвателни предмети. Обичам да разговарям с него и ми доставя удоволствие да си общуваме. Връзката ни е много, много силна.

Когато започна учебната година, помолих колегите, които му преподават да не ми спестяват нищо - дали е изряден в час, дали се разсейва, дали пречи, с домашна ли е... Искам да знам, защото съм майка. И когато има някакъв проблем е добре да се знае за него навреме....  Не е случайна народната мъдрост "След дъжд - качулка".

 

Понякога кашлянето на дете в час озлобява останалите срещу него, защото им пречи да чуват добре какво говори учителят. Не става дума за дете, което да се изкашля веднъж. Тичането в стаята, въпреки забраните, други фактори също провокират кашлицата. Може да е алергия, това също пречи на микроклимата в стаята. Аз бих задържала детето си у дома до окончателното му оздравяване.

Ако учителят не отбележи липсата на материали, на следващия час не носещите ще са повече... и така ще дойде ден - половината клас да се почесва без материали.

Родителят има право да иска детето му да посещава училище - не е редно психолог да определя здравен статус на ученик, има лекар за това.

Скъпа госпожо, внимателно прочетох споделеното от вас във връзка с вашето дете.Като родител напълно ви разбирам и проемам вашето обръщение като зов за помощ. Наистина тръгването на училище е изпитание за всяко семейство.Уважавам родителите, които застават до децата си и полагат усилия да бъдат максимално полезни! Жалко е, че позволихме на трудностите от ежедневието да ни накарат да забравим, че най-вече сме хора...     Но ние сме такива и затова ви съветвам да направите първата стъпка към затопляне на отношенията между вас и учителката на вашето дете. Повярвайте, това е в негов интерес! Вие сама казвате, че е спокойно и тихо дете.  Поискайте среща с класната ( има регламентиран втори час на класа) и поведете спокоен разговор  за вашите притеснения и как те се отразяват на детето ви.  Забравете за появилото се огорчение и мислете, че от нас, възрастните зависи спокойствието на децата ни. Убедена съм, че колежката е искала да  помогне. Трябва да знаете, че началните учители възприемаме малките си ученици като свои деца и много често сме  в ролята на родители, на психолози, на медицински работници, на приятели. Затова опитайте да разговаряте и да се разберете като двете най-важни  страни - най-важни за вашето дете.  Този съвет го давам на родителите на моите ученици винаги преди да започнем първи клас. Аз изключително много държа ние, възрастните, да общуваме нормално,за да  знаем какви са ни възможностите и особеностите, за да не преживяваме излишни разочарования и огорчения. Ще се радвам, ако съм била полезна. Пожелавам успех! Прегърнете детето си и му покажете цялата си обич!

Имам опит от кашлящи деца, които идват на училище, за да не изпуснат материала. Покрай тях започват да кашлят и другите, аз също. И започва едно отсъствие да се чуди човек после на кого какво да обяснява допълнително.

Правилно е кашлещото дете да си постои вкъщи и така ще се предпазят и другите деца.Родителите на другите деца дали са съгласни кашлещо дете да идва на училище и да бъдат заразени децата им?!

Колкото до забравените материали, то няма лошо, че учителката е отбелязала, че детето е без такива. Нали трябва да се информират родителите, за да не се допусне повторение на явлението.

Ежедневно ми се налага да преглъщам горчилката от разочарованието, че все някой нещо е забравил и аз трябва да търся изход.Ужасно досадно и неприятно е, когато всеки ден откриваш, че това нещо при някои ученици е система. Говориш с родители, правиш забележки, но резултат никакъв. В първи клас е много важно едно дете да се научи да спазва правилата в училище.

Госпожо родител, ще направя коментар първо, като родител на родител. Майка съм на ученик в 10 клас. Мога да кажа, че е напълно самостоятелен, благодарение на изградените му навици в 1 клас. В този етап на развитие сте най-необходима на детето си. Съветът ми е да бъдете до него в 1 клас, за да премине през четвъртия етап в развитието на личността, в който се забелязва криза във връзката с въвеждането му в нова среда-училището. Там детето се учи предимно да работи и това е неговата подготовка за решаване на бъдещите социални задачи. През този етап вие сте длъжна, като родител да изградите вкус към труда-трудолюбие и отговорност, ако това не се постигне, се достига до  обратен етап-чувство за непълноценност.По отношение на материалите по рисуване, смятам, че госпожата ви помага в случая, стараейки се да изгради навик у детето /отговорност/, за което би трябвало да сте и благодарна!

Относно кашлящите деца в училище, напълно подкрепям Дани и останалите колеги! Аз като родител бих съжалила първо детето си и не бих го подложила да се измъчва кашляйки в училище, независимо от мнението на лекарите!

 

 

 

 

 

Уважаема госпожо, оценявам високо желанието ви за диалог.

Всъщност само ще допълня някои щрихи - в моята практика се случи, че не лекарите, а аз първа открих астматични пристъпи на деца, някаква алергия, проявяваща се точно в клас, за съжаление пак аз алармирах за диабет при едно дете, както и за много случаи на смущения в зрението. Винаги със загриженост към всички! Сигналът от начален учител е ценен, дори и за пособията. Сега съвсем честно и чисто прагматично питам: дали не е по-лесно да не пишем в тефтерчетата и да няма обратна връзка  или другото? Вие сте знаели, но има дечица, които забравят, пропускат, а не може на едно да напишем, а на друго - не. Е, убедена съм, че щом сте съзрели проблем, ще го решите. Слагам плюсче, защото всеки диалог е добър начин за решаване на конфликти.

Здравейте,  Desik Desik!

Искам да Ви кажа, че Ви разбирм напълно! Аз съм учител вече почти 11години и мога да ви уверя, че проблема, който споделяте е ежедневие в училище. Не съм съгласна с някои коментари направени тук. Не би трябвало, по никакъв начин, детето Ви да се чувства стресирано и да не иска да ходи на училище. Да не забравяме, че става дума за дете в първи клас, а в тази възраст емоциите на децата са неподправени, крехки и искрени. Ако моята дъщеря ми каже, че не иска да ходи на училище, сериозно бих се притеснила. Не съм съгласна с това, че психоложката пред целия клас пита детето, защо е на училище, след като е било върнато. Какво очаква тя като отговор? Нима детето е взело това решение, та трябва да дава обяснение за постъпката си. Не е трябвало да се пита детето, защото така му се вменява вина за нещо, за което то не е отговорно- и то пред класа! Ето как бих постъпила аз като родител: В разговор с учителката бих помолила  проблемите с детето ми да не се обсъждат с него и пред всички, а с мен. Ако все пак трябва да се направи забележка или да се порицае ученичката, това да не става пред целия клас,  а в индивидуален разговор с нея, защото е по-чувствителна.

Когато нямате възможност да се подготвите за някой от часовете, или предварително напишете бележка и се извинете на учителя, или предупредете по телефона. Няма колега, сигурна съм, който да не извини за часа детето Ви, стига това да не се превръща в система т.е да се повтаря често. Единствения изход от ситуацията е разумен диалог с всички засегнати страни. Не се притеснявайте да говорите за тревогите си с учителката, не да я обвинявате, а да споделите всичко онова, което Ви тревожи като майка. В крайна сметка, и ние учителите, и вие родителите работим в името на едно и също нещо - нашите деца.

Пожелавам успех на Вас и малката ученичка!

Прочетох внимателно всички коментари и въпреки, че проблема е решен пиша със закъснение. С голяма част от мненията не мога да се съглася, защото съм срещала всякакви колеги... Не може да се защитава нещо, което не се знае какво точно е и какво се има предвид.1. Аз никога за такъв проблем не бих говорила с психолог, защото смятам, че разбирам психиката и проблемите на децата. 2.Кашлицата НЕ винаги е признак на вирусно заболяване!!! В последнте години все по-голям е броят на децата, страдащи от бронхиална астма и алергии. Аз също имам такъв проблем и както говоря започвам да кашлям...на моменти не ми стига въздуха... и  какво - да не ходя на работа ли!?!? Или децата да се отпишат от класа, защото учителката кашля!?!?! В заключение искам да кажа, че трябва да проявяваме разбиране към проблемите и да вземаме адекватни решения.