За напразното бръщолевене и плямпане

Преди няколко месеца тук намерих хора,които ме заредиха с положителна емоция.Със заряд,който ме накара да разнообразя часа на моите ученици.Срещах трудности и тук намирах разрешение.

Нека всеки който прочете тази тема да не гласува.Нека обърнем гръб на немощните и импотентни хора и в живота и в блога.

Продължавам с моите размисли.Не се бия в гърдите че съм много добра с компютрите.Отделих от средствата си да си закупя собствен компютър и да го поставя в класната си стая.Сега доколкото мога ползвам това което има,ползвам и услугите на тези които са тук.Не претендирам,че съм на висота,но пък имам желание да внеса свежа нотка в часовете на моите ученици.Не да чакам със седмици да вляза в компютърния кабинет на училището.Сега съм доволна че има нещо новатарско .Нищо че не владея програмни езици,нищо че не съм на "ТИ" с презентациите.Намирам радост и желание в очите на учениците ми,разбиране и съпричастност в родителите и ТОВА МИ СТИГА.