Нощта ги завива

Нощта ги завива
с меки воали
дъхът си усещат
почти са се сляли
в тиха магия
следват си стъпките
вътре в сърцата
родени са тръпките
шум на листа
граница, която
ще минат под лунна страна
лицата си срещат
под небесната арка
луната шепти
за любов няма мярка
в шум на листа
две души разпознати
те летят, няма дати.

* * * *
        Denny  Dimitrova