Завръщане в страната на онеправданите вибратори

03 юли 2008, 17:15 Публикувано в BgLOG | 13 коментара , 609 прочита
Етикети: пътепис с елементи на разсъждение, български идиотизми, испанска еуфория
Върнах се!
Само след седмица в Испания, се прибирам и ме заливат странности.

Първо чувам, че хората масово пиели йод, защото си мислели, че има изтичане на радиация от Козлодуй. И това точно след като се разправях с един глупак от GreenPeace за безопасността на АЕЦ-а. Хубава реклама си правим, няма що. За справка, ако имаше изтичане, трябваше да се сигнализира европейската система за радиационно замърсяване или както там се казва, както стана в Словения. Румъния първа щеше да се възползва от възможността да ревне ако засече каквото и да е повишаване на радиационния фон. Та щеше да се чуе искам да кажа. Пък ако вече ни е облъчило-няма голямо значение колко йод се пие. По-добре пийте водка. Руснаците разправят че 100 грама водка е добра профилактика. И ако не профилактира, то поне напива :)

След това, гледам безумен репортаж за чудовищните порнографски плакати на секс-шоп в някакъв град по Господари на Ефира. На плаката се вижда женско лице с червило. Вярно, розово червило. Баси, порнографията. (въпреки че приятелят ми твърдеше, че лицето било на кукла. На мен ми се видя на човек. Но съществената част беше, че устата и беше О-творена. Което е наистина извратено. Като се сетя за упражненията по пеене с О-творена уста. Ц.ц)

 Както и да е, ако на плаката вместо секс-шоп пишеше хаус-парти никой нямаше да му обърне внимание, дори и жената да беше гола и с бели петна по нея. Но нали пише СЕКС-шоп и е тоооооооооооооолкова отвратително. Гнусно го нарекаха. Гадно. Било покрай училища. Да, вярно, това че покрай училищата продават цигари и алкохол е ок, то е за профилактика. Но, секс-шоповете са ТОЛКОВА опасни. Току виж някой се самоубил с вибратор. Покъртително. Да живее манипулирането на общественото мнение. И картела на фригидните моралисти. Накрая всички ще ходим с фереджета и ще правим секс с маска на очите, за не гледаме отвратителната си голота. И вероятно ще ни обрязват, за да не вземе да ни се прииска да си погледаме голотата. Че тогава какво ще правят фригидните лелки и импотентните чичковци. Сексът е лош. Точка. И запетая за разпасаното малцинство и италианците.

Но да се върнем към новините.

Днес пък гърмят стари боеприпаси, летището не работи, хората в паника. Мога да кажа само Слава Богу,  че не се върнахме с останалите от компанията днес, че кой знае къде щяхме да кацнем. И все пак, само на мен ли ми се вижда странно, че съхраняват тротил в близост до летище? Това в случай, че някой терорист реши да се гръмне до него ли е? Да му е наблизо материала? Шантава страна.

Да не говорим, че в София се оказа по-топло от Южна Испания. А да, и вече имам доказателство, че наистина ни облъчват. Само половин час след кацането в София ни заля вълна от агресия. Разнесе се бързо, но беше доста осезаемо. Много яко :)

 И накрая, нещо хубаво от безгрижната чужбина.

 Имах невероятния късмет да бъда в Испания за края на европейското (за уточнение, не гледам футбол от много време насам и грам не ми пука кой побеждава или пада освен ако не сме ние).

 Беше жестоко. Няма такова щастие. На полу-финала бяхме в Аликанте и имаше празник, по-късно ще пусна зарята, която беше най-яката заря, която съм виждала. А се оказа, че я правят всяка година по 5 дена. Всички крещяха, надуваха клаксони и се радваха на победата над Русия. Беше все едно някой ми сипва ендорфин в мозъка артериално. Въпреки, че бях за Русия почти се разплаках от кеф докато се мотахме из града. После дивяхме до ранни зори и ендорфинния прилив продължи в една супер дискотека. В която определено имаше какво да се види. Например едно мило момче, което се целува с около 3 мадами и пог.Ама целува целува.  Момчетата с мен го нарекоха супермен. Жалко, че така и не видяхме в каква конфигурация си тръгнаха. Ех, хормони.

След това в неделята бяхме в друго градче за финала. И като победиха, се качихме на колата, взех един потник в червено и жълто и го вях през прозореца и крещях с испанците. Като на абитуриентски бал. Ама по-хубаво. Всички бяха все едно надрусани. На едно задръстено кръстовище едно момче слезе от колата и се направи на тореадор с испанското знаме за плащ и колите за бикове. На друго място група хора в червено и жълто викаха под един балкон, а някой отгоре ги заливаше с вода. И те крещяха още повече. Направо щях да получа оргазъм докато ги гледах. Толкова безмислено, а толкова забавно. Исках да се включа, но нямаше как, трябваше да пием. Бяхме с баничарка и в багажника се возеха един испанец и един англичанин, които викаха и тропаха по стъклата на другите коли. Испанецът ми заяви "днес целият свят са испанци". Аз го питам "Ами германците?", а той "И те, само че те са нещастни испанци". :) И така.

 Ето на това ми казвам аз купон. Така трябваше да сме на 1ви януари 2007-най-скорошният повод за празнуване, който сме имали като народ. Някои бяхме така. Но не всички. Не ви ли депресира националния ни песимизъм. Мен да. Искам да пищя и да ме поливат с вода и аз пак да пищя от кеф. И всички да са Българи за поне една нощ в годината и всички да сме щастливи. Няма повод? Ми да си направим!

И не е толкова трудно. Случва се на другите народи. И те си имат проблеми, но не се потапят в черно заради тях. Радват се когато на каквото могат. А ние? Нас ни гърмят собствените ни стари снаряди и ни дискриминират в съда, щото потниците и късите поли обиждат държавата, а трамваите и рейсовете без климатик на 37 градуса, с които стигаш до въпросният съд-не. Баси и живота глупав сме си устроили.