Вот на недоверие

Защо ли всеки път като гледам новините и се ядосвам.
Внесли вот на недоверие към правителството смешниците.
О, знам, че повечето млади хора са десни и ще подскачат от радост при новината като глупави палета, но не и аз.

За всички трябва да е ясно, че ако вотът мине, учителите няма да получат увеличение, или ако получат, то ще причини нова криза. Дори независими икономисти го казаха. Не може просто да се тръшнеш и да искаш 100 % увеличение, когато работиш за държават.

"Ще стачкуваме до край, ние няма какво да губим" (изказване на учител)
коментар: Естествено, че няма какво да губите, след като ви казаха, че ще ви ПЛАТЯТ времето, в което сте стачкували и НЕ СТЕ СИ ВЪРШИЛИ РАБОТАТА и НЕ МОГАт да ви съкратят до края на годината. Искам и аз така да стачкувам. По цял ден се мотам навън и после ми плащат.
"И ние сме родители, да не ни противопоставят на тях"- да ама докато вие викате по улиците и децата ви могат да бъдат около вас, другите родители правят чудеса от храброст, за да си гледат децата. Ако изобщо ги гледат.

Да се изясним, аз съм учен и съм не по-малко заинтересована от увеличение на заплатите. Обаче всичко си има граница. Имаме едно от най-добрите правителства от години (да, и аз мразя ДПС, но нека да помислим кой им позволи да вземат толкова места-всички вие мили ми десни младежи и разочаровани възрастни, които не отидохте да гласувате) и сега искат да го свалят, защото не се поддава на изнудване. Ами яд ме е.
Заради презрителното отношение на министрите. Ми съжалявам, но за мен думата "седянка" не е обидна. А и нека не забравяме от коя партия е Орешарски, който използва думата за първи път. Да не говорим за това как учителите (а и всички ние) наричаме министрите, когато не се снима. Ми нормално е, тези които са в позицията на власт-имащи да чустват леко превъзходство над останалите (и стига да си вършат работата, в защита на въпросните останали, това не би трябвало да има значение). Да, не звучи много добре, но всеки от нас щеше да се чуства така на тяхно място. Кофти се получи, че ги записаха. Но цялата драма, която последва ми е смешна.

Според мен учителите направиха грешка, като позволиха на синдикатите да говорят вместо тях. Защото синдикатите нямат какво да губят наистина , а и умеят да ги манипулират много по-качествено (и съответно да взимат пари от заинтересовани партии). Ако този вот на недоверие мине, учителите никога няма да получат увеличение (което да е реално), страната ще изпадне в криза и всички ще страдаме заради тъпоумието на шепа хора, които са достатъчно богати за да не им пука. А отношението на опозицията е потресаващо. "Ние от Атака от както сме в това правителство целим предсрочни избори"-Хм, интересно. Значи не отиваш да работиш за хората, а да причиняваш анархия. И не само те. Ами десните. Чудно как никой от тях не каза: "нека да образуваме комисия, да потърсим решение на кризата". Или: "Това правителство е скапано-ето ние сметнахме това и това, направихме такъв проект, ще им го дадем, за да видят колко са тъпи и некомптетентни".Мне, тях не ги интересуват учителите или мизерията в българската наука. Тях ги интересува да станат управляващи, за да почнат пак да грабят. Както преди.

Общо взето, много ободряващи новини. България е на прага на политическа криза, от която добрите управници (или сравнително добрите) ще излязат черни, доказано лошите (тези които имаха шанс и не направиха нищо полезно) ще вземат властта и колелото отново ще се завърти. Странно, защото учителите мизерстват от поне 15 години. И не само те. Студентите също мизерстват. Пенсионерите също (да напомням ли протестите на пенсионери, които се точат поне от 5 години). Дори и хората в частния сектор мизерстват (част от тях). Хмммм.

Най-ми е мъчно за плоския данък. Толкова се кефех, че лявото ни правителство иска да въведе нещо толкова дясно (и справедливо). Но уви.
Сега само можем да гледаме сеира. То друго не остана.

И последно- аз съм лява и не се срамувам от това. Смятам, че единственият начин цивилизацията да прогресира е като има баланс между грижата за хората в кофти положение и стимул на тези, които могат и искат да създават. И затова винаги ще търся това в кандидат-управниците. И това ще ми е първият критерий, по който ще ги съдя. Засега правителството ни прави възможното в това направление. Затова ги защитавам. Освен това хаосът, макар и забавен може да е много опасен. И трябва да се избягва.