Един странен ден от старата работа

Изобщо не мислех да пиша повече за работа (особено старата) но сега когато отново слушам ,при това съвсем случайно Ozzy Osbourne с Mama I’m coming home се сещам за оня откачен ден в Peugeot, който изкарах едно лято там.  Пък при това темата бях я зачекнал от предния пост който написах….

   Сутринта както винаги беше много напрегната защото имаше много часове записани за прегледи и диагностика към нашия отдел,някои тежки случаи ,други чакаха за простотии от типа на :”Колата днес я чувствам странно,прегледайте я” или пък: „Наистина има проблем ,но сега когато е при вас не се появява” .Разбира се ние бяхме облекчени от приемчиците и знаехме че на паркинга има още 20 коли ,но нямаше да се разправяме със собствениците им ,макар и да бяхме пришпорвани от времето и от някой богат „шопар”,оплакал се на шефа.Само добавя една вътрешна информация-никой от капризните клиенти не знае, че си даваш здравето изкривен във всякакви пози,  за които и йога би ти завидял  че знаеш,а просто те си седят горе на остъкленото заведение, гледат и си чоплят носовете или спорят с приемчика, че  аджеба знаят повече от теб за колата и за проблема й…

  Та в този същия ден бях тръгнал да слагам автопилот на един автомобил, като частта беше пристигнала от Франция,защото разбира се  склада АБСОЛЮТНО НИКОГА няма това което търсиш, та се  налага дори  клиента да го намира от някъде понякога.Сега идва ред да ви издам още една вътрешна тайна-логиката на французите или на Жак Ширак, както казва един колега им липсва при някои модели.Разбира се 308 –мицата която правих не беше изключение, защото господата създатели се бяха постарали да скрият някое друго болтче или контра, така че неминуемо нещо да се счупи, особено когато модела е най-новия и още нямаш поглед върху него.Както се досещате спрасках една такава контра,което за мен си беше нещо нормално ,всеки ден се случват фалове само да не са сериозни.Първата ми работа беше да отида при бояджиите и да ми я залепят.Шефа на отряда разбира се си пусна любимата „жица” от компютъра и за по малко от 10 минути + изпичане в барокамерата  беше готова залепена частта.Дотук нищо интересно.Излизаме на пътен тест с колегата шеф на моя отдел на пътен тест и бегом по пътя с прекрасна панорама извън града.100…150….100…50 всичката газ се командва от лостчето от ляво на волана, като си пуснал педалите и си качил краката на таблото ако щеш.Проблема стана когато ни „сурна” един некадърник  на влизане в града и  вместо да спре отпраши към незнайна посока.Колата беше на един депутат и въпреки че нямахме вина ,знаехме че фирмата винаги намира начин да ни смали и без това малките заплати.Калени във всякакви ситуации предвидихме че огънатото е от дясно на борд а входа на сградата се намираше в ляво и от нея  и не се видя какво се  беше случило.Големия късмет беше че не бяхме задействали еърбега и пиропатроните на коланите.Веднага отпрашихме към тенекеджии които бързо заключиха входа  към приемната на тенекеджии,за нула време  разфасовахме вратите и ги оставихме да действат.Ние се засилихме към приемчика на който беше поставена бойна задача да държи клиента докато свършим с манипулациите. Камерите си  снимат ,но пазача така и не знае за какво става въпрос,пък и кой ти гледа камери в толкова натоварен ден…

 Два часа по късно шефа на бояджиите си наду” жицата” и последва операция боядисване +барокамера за изпичане. Творението беше готово, въпреки че не беше по френски стандарт.Депутата беше изпушил вече и колата тръгна да излиза точно когато управителя слезе за да види лично какво става….. това което последва беше някакъв вопъл до небесата  на клиента при което ние изтръпнахме.Видя някаква драскотина на капака на двигателя ,която била сега по дълга!!!Зае се лично да убеждава шефа как ме видял да драскам с гаечен ключ докато съм се навеждал над мотора???Представете си приятели един вдигнат капак, как съм се надупил над мотора с една ръка човъркам автопилот, който го няма в двигателния отсек,а с другата си драскам за разнообразие

някак си над капака ,операция която физически е невъзможна за йога та камо ли за обикновено човешко същество!Разбира се колата се върна при бояджии, които подозрително гледаха ту шопара ,ту шефа(който  също не беше по малко прасе).Нещата се оправиха…  с орязана заплата за пореден път.На края на деня вече едвам изтърпях поредния авантаджия ,който пък твърдеше, че влязъл с четири таза на гумите ,а пък излиза с три и крещейки искал сега нови четири ОРИГИНАЛНИ.Ние естествено си умираме да крадем по един таз на пежо  406  ,защото са ценни и си нямаме други и защото наще коли не са с лети джанти…. По тоз въпрос камерата се произнесе  в наша полза въпреки че пак треперехме да не видим шопарското пежо на камера и д ане отнесем по голяма глоба…Тук е мястото да ви издам последната тайна на фирмата-шефа не може да си позволи да гони хора дори такива които спяха по колите на паркинга, когато нямаше работа,защото обучението на кадри му струваше скъпо. Затова пък компенсираше с орязани заплати….