Аз съм полъх, мигновение от една незапочнала вечност! Аз съм радост, светъл лъч през напластения дим над нощния град! Аз съм песен, стон от висша форма на екстаз! Аз съм цвете, бяла пролет в девствена градина! Аз не страдам, боли от неправилното тълкувание на живота! Не, не плача, морето плиска вълни на солени талази в очите ми! Не съжалявам, няма как да се виня, затова че съм изживявала себе си! Не, не се карам, не споря със себе си! Аз просто живея! Днес за пореден път се раждам, за да продължа вярата в мита за феникса! Поглеждам истинския живот право в очите, а нима до този момент съм познавала само фалшивия?! Не продължавам, а започвам, но не отначало, началото е там далеч зад гърба ми, а на ново, защото не съм страхливка и не съм научена да бягам! Коя съм? Самата аз незная, все още не се познавам, но сега това ще бъде моята цел - да се запозная с мен самата и да се науча повече да се обичам! Желая животът да се впие в мен с дифузия, преминавайки и разпръсвайки се в цялото ми същество! Да ме накара да мечтая отново, да не се страхувам, да не се предавам! Аз съм тук и продължавам все още незаченатото, незапочнатото, непознатото!

За мен

Общности

Моите RSS

В този случай името просто е излишно

Коментари