"28 weeks later" - "28 седмици по-късно" (2007)

Цяла година  не съм писал в тази тема, и то не поради липса на добри филми или време, а заради патологичен мързел...  :lol:


Но сега смятам да обърна внимание на един съвсем нелош филм. Става дума за "28 weeks later", или продължението на зомби-хорър-екшън-и-прочие "28 days later". За мен и двата филма са истинско попадение за осквернения от неща като "Resident Evil" и "I am legend" жанр на survival-horror филмите. Първо защото в тях личи и повече класа, и повече стил, дължащ се в немалка степен и на факта, че англичани са начело на творческия екип.

 Освен това избирането на пасторални английски пейзажи или на красивия Лондон за арени на апокалипсиса носят една неочаквано уместна оригиналност. Но не в това се крие истинското качество на филма. То е в синтезирания страх, струящ много по-силно от потоците инфектирана или не кръв по екрана. Филмите от подобен род вече отдавна няма как да предложат нещо революционно ново и това в известен смисъл е добре, защото когато създателите на филма знаят какво искат самите те и какво очакват зрителите от тях, могат да се концентират върху изпипването на детайли. И тук е силната страна на филма.

 Като се започне от актьорския състав - Робърт Карлайл (Дон), отхвърлил предложената му роля в първия филм, сега е извънредно убедителен в сериозен диапазон от емоции - от полудял от страх беглец през щастлив баща, от изпълнен с угризения и съжаление човек до напълно озверелия заразен, дал начало на изтреблението.
 Останалите актьори не са особено известни, но ще отбележа Катрин МакКормак (Алис, жената на Дон), която ми е любима още от "Смело сърце", Джереми Ренър (ъм... снайперистът с добро сърце) и симпатичната млада синеока дама Аймъджин Пуутс (хубаво име?!), дала адекватен облик на Тами (дъщерята на Дон и Алис).

Разбира се, в такива филми актьорската игра не е особено важна, защото "героите" просто мрат като мухи по дългия път от точка А (напълно завладяното от зомбитата място) до точка Б (безопасното място, което зомбитата ще завладеят напълно в продължението). "28 седмици по-късно" не остава по-назад от този утъпкан маршрут - има ги добре познатите шепа оцелели, които или загиват в ръцете и зъбите на заразените, или са застреляни от разни войници с неизменната задача да "овладеят положението". НО все пак, в този филм има нещо повече - бълбукащият страх, който се предава под формата на гъделичкащ съспенс през повечето време и под формата на стреснато подскачане, когато някое зомби с рев пробие стената и се стовари върху някого.

 Ще отбележа и наличието на слабости в сценария, особено сцените с отровния газ, които леко развалят впечатлението, както и други моменти, които можеха да се доизпипат. Има и тук-там по някоя дразнеща картина, като например хеликоптер, летящ над теоретично напълно опустошена от вируса и обезлюдена Англия, но с идеално оформени и окосени (вероятно от зомбитата) полета и ливади. Но като цяло замисълът и изпълнението са много добри.

 За музиката могат да се кажат само добри думи - тя допринася за качеството на филма и има немалко сцени, особено сцени на бягство, където само отличният саундтрак съпътства сюжета, а традиционните писъци на зомбитата и жертвите им са в напълно приемливо количество.

 След всичко, изписано дотук, не мога да не спомена отново, че филмът ми хареса, и то доста много ми хареса. Достойно продължение на предшественика си и силно препоръчително заглавие за феновете на зомби/апокалиптични и пост-апокалиптични филми. А и не само за тях, предполагам.

Оценка: 7.5/10


П.П. И да, финалът е отворен.