За двама българи

Без да е опит да ви отекча вижте какво намеририх за двама наши учени:

ИЛИЯ ВЪЛКОВ
Американ­ските учени Шон Монтгомъри и Греьм Смит попадат на любопитна информация за австралийския учен Юл Браун, който ра­ботел върху нова технология в Калифорния. Свързват се с него и го посещават. Браун е създал смес от водород и кислород с удиви­телни свойства, за които няма научно обяснение. Ученият споделя с гостите си, че в Отава има генератор, който произвежда неговия газ.
Монтгомъри отива в Ка­нада и там демонстрациите на Брауновия газ направо го зашеметяват: искра за­палва пламък от малка горелка. Слагат отпред дървена плоскост и той веднага прогаря в нея малка чиста дупка. Съ­щото се случва и с метален лист, а после и с мраморна плоча. Все­ки би предположил, че пламъкът е горещ като на ацетиленова горелка Но горелката на Браун била само леко затопле­на и
МОЖЕЛА ДА СЕ ДЪРЖИ С ГОЛА РЪКА
почти до дюзата! Подлагат волфрамова пръчка (волфрамът кипи при 6000 градуса), бляс­ва бял пламък и пръчка­та почва да се изпарява. Другият й край обаче остава студен и може да се държи с ръка. Подлагат тухла и тя първо се гледжосва, после започва да се топи. Кък друга пламъкът запоява парче стъкло, към него мед, а към медта - парче стъкло. После през всичките спойки пробива идеално гладък отвор.
Късче америций 241 който излъчва 16 00 кюри радиация в минута след 2-минутно излагане на пламъка става почти безвреден, колкото е фоновата радиация.
Но любимата демонс трация на Юл Браун е
ДА ИЗМИНЕ С КОЛА 1600 КМ БЕЗ ГОРИВО
само бидон с 4 л. вода и две Браунови батерии, които преобразуват водатата в газ.
Брауновият газ е по­лучен чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Това не е нещо ново, нито сложно - електролизата е открита преди близо два века от Фарадей. Новото е, че когато двата газа след това се смесят, дори под налягане, те не експлоадират, а се свързват мирно и тихо. "От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храна­та, въобще света." Така Браун формулира сам своето откритие.
Пламъкът на двата га­за е с особени свойства: без да използва кисло­рода наоколо, той може да реагира и да топи всякакви материали - ре­же стомана като кашка­вал, топи и споява, изга­ря и разгражда радиоак­тивни и токсични отпадъци, прави от водата гориво, произвежда електричество, създава вода в пустинята, суши въглища, пречиства ру­дата и т. н. - безброй приложения във всички области на живота.
При това
ПЛАМЪКЪТ СЕ „ДЪРЖИ" КАТО РАЗУМНО СЪЩЕСТВО
- сам повишава или на­малява температурата си според материала, кой­то се поднася пред него. Тези свойства на газо­вата смес още не са разгадани и описани в научно издание.
През 1977 и 1978 г. Юл Браун патентова своя газ и генератора за него в Австралия и в САЩ. Въпреки огромния нау­чен и медиен интерес обаче, въпреки многото демонстрации, лекции, семинари откритието не е прието и до днес Все още липсва обяснение защо пламъкът действа избирателно към всеки материал и в каква реак­ция влиза с него. Хипотезата, че водородът и кислородът се държат не в обичайното състоя­ние, не стига да обясни това странно поведе­ние, което сякаш е из­вън физичните и химич­ните закони .
През 1981 г. Юл Браун основава фирмата „Brown Energy" в Сидни и започва да прави гене­ратори. През 1984 г. про­дава първия на Китай, където и досега го изпол­зват за изгаряне на ра­диоактивни отпадъци. Ге­нератори има и в Южна Канада. Производството на единични бройки обаче е скъпо и Браун пуска фючърсни акции. Събира огромна сума, но не я използва раци­онално. Той разбирал от наука, но не и от бизнес. Освен това бил необщителен, даже параноик - страхувал се да не отк­раднат изобретението му, затова отказал офер­тите за съвместна дей­ност, фирмата му стига до фалит и избухва скан­дал. В него към излъга­ните вложители се присъединяват скептичните учени, както и конкурентните газови и автомо­билни концерни.
Стига се дотам, че през 1992 г. Юл Браун заминава тайно за САЩ и живее там почти до смъртта си през 1998 г. [да са съобщили по телевизията у нас??? Не са.] Умира като последен бедняк в болница в Рькууд, близо до Сидни, от остра сър­дечна и бъбречна недос­татъчност. Погребан е в местното гробище а ця­лото му имущество, ра­ботилницата и инстру­ментите са продадени на търг за погасяване на дълговете му. Не е оставил наследници, а сро­ковете на патентите му отдавна са изтекли.
Но историята с Брауновия газ не свършва дотук. В последните 10 г. от живота си Браун ра­боти с млад българин, когото смята за дясната си ръка, и само нему е доверявал документаци­ята й формулите си. Този млад учен може да доразвива идеите за раз­работки в областта на двигателите с вътрешно горене. Изключително важно е
ДА ДОЙДЕ В РОДИНАТА СИ
и да работи по приложе­нията на газа, стига да се намери институция или хора, които да му осигу­рят лаборатория, екип и условия за работа. Той е склонен да го направи, така че Брауновите изоб­ретения да се внедрят в производството.
Кой е всъщност Юл Браун? Това е Илия Въл­ков от Варна, който през 1952 г. бяга в Турция и после се установява в Австралия. Роден е на 20 април 1922 г. От малък имал влечение към тех­никата, бил сръчен и от подръчни части можел да направи радиоапарат например. Като ученик в Пловдивската семинария се впечатлил от пасажа в Библията, че Бог ще накаже грешниците с огън и ще изгори земята.
ЧУДЕЛ СЕ КАК ЩЕ СТАНЕ ТОВА
след като планетата е покрита 2/3 с вода. Но като вярващ човек не се съмнявал, че има начин водата да се запали, и решил да го открие.
През 1941 г. Вълков служи в морската рота на о. Самотраки, а след войната се записва сту­дент по електроинженер­ство в Софийската поли­техника.
Студентът обаче слу­шал тайно западни ради­останции и бил натопен на властта. От 1948 до май 1950 г. е въдворен в ТВО .Перник" и работи в мината при ужасни усло­вия, а след това е в лагера "Белене". Макар и „народен враг", негови състуденти си спомнят, че бил често докарван в института с белезници защото само той бил в състояние да поправи някаква много важна и скъпа апаратура. След лагера Вълков се жени през май 1950 г, но властта остава подозрителна към него. Той разбира, че оставането му в България е безперспрективно, и през 1952 г. бяга в Турция през Резовската река. Там е арестуван като шпионин и лежи още 6 г. в затвор.
ОСВОБОЖДАВА ГО НЯКОЙ СИ МАЙОР БРАУН ОТ ЦРУ
Сменя си и името, за малко име избира това на актьора Юл Бринър, а за фамилно презимето на майор Браун.
В Сидни постъпва във фирма и за 10 години се издига до поста технически директор. После напуска и се заема да осъществи мечтата си. През 1971 г. откритието „Браунов газ" станало факт.
За личния му живот обаче се знае малко. В Австралия е живял дъл­го с друга българка - Лиляна, но няма деца от нея. В България след бягството му жена му ражда момиче, но Бра-ун никъде не я вписва като своя дъщеря. Така че освен нея наследни­ца на откритието му е и родината.

СТЕФАН МАРИНОВ
*Ето един превод от http://padrak.com/ine/NEN_5_5_2.html. Не е редактиран.
САМОУБУЙСТВОТО НА МАРИНОВ*
By Dr. Robert W. Bass
Маринов, според мен, бе един истински гений в това, че отлично разбираше и боравеше с класическата теоретична физика в голяма дълбочина при това оставайки изключително добър експерименталист, който е изобретил, изработил и изпробвал голямо количество МНОГО сложни електро-механични и хидро-електромагнетични уреди и системи.
Родом българин (бивш асистент-професор по физика от 1960 до 1974 в Софийския университет) през годините 1966-67, 74 и 77 бива насилствено вкаран в психиатрична болница и „лекуван” заради политическите си възгледи. През 1977 успява да получи паспорт за чужбина и през 1978 вече живее във Washington, D.C. По-късно живее в Италия и Австрия. Той владееше до съвършенство английски, немски, руски и говореше други езици. [ето тук има оригинали на негови статии, писани на немски, италаиански и английски. За предните два езика не знам какво му е било нивото, но английският е на много високо ниво, aкадамеично издържан, сякаш е роден с него].
Бе въвлечен в множество спорове с редактора на сп. Nature, който отказваше да печата статиите му и писмата до редактора. Маринов бе принуден да закупи цяла рекламна страница в списанието, където да изложи огорчението си от догматичното отношение на установените научни среди.
Той твърдеше, че е видял в действие и е разгадал тайната на така нареченият Швейцарски ML конвертор или Тестатика, електрически генератор, който черпи електрическа енергия от околното пространство, открит от Пол Бауман, ръководител на 500 членната християнска религиозна комуна Метернита в Швейцария. Те сами произвеждат електричеството си с такъв генератор, чиято тайна не желаят да споделят с „пропадналия” свят. Стефан множество пъти се е опитвал да ги накара да споделят тайната си с останалата част от човечеството, но без успех.
Написал е книгата „Божествен Електромагнетизъм” ("Divine Electromagnetism") която допринася за разпадането на класическият електро-магнетизъм, който сега се изучава, добре разкривайки някои части от него, които са били покрити и удобно забравени от установените научни среди.
Прехраната си е изкарвал като коняр но научният му път като писател и изобретател е бил плодовит и е имал много последователи, които са получавали списанието му „Немска физика” (Deutsche Physik). То е било насочено най-вече към младата аудиенция – децата, чиито мозъци още не са вкоравени от митовете на общо установените фалшиви схващания.
Беше абсолютно убеден, че е опровергал всички догматично приети аспекти на конвенционалният електромагнетизъм (законът за силата на Лоренз-Ампер, скоростта на светлината, етера, Мичелсон-Морли и т.н.)
Изследвайки първото издания на книгата му открих грешка във векторните калкулации и му писах, но в отговор той ми изпрати второто издание което друг математик вече беше коригирал.
Беше 66 годишен но изглеждаше доста по-млад (44, най-много 50, вижте http://digilander.libero.it/altraenergia/marinov.html) и притежаваше неповторима харизма, излъчваше магнетична жизненост, ентусиазъм, което го правеше аттрактивна личност. Мога да си представя огорчението му от нежеланието на установените научни среди да изслушат твърденията му, че е успял да измери течението на етера и го е открил във въртенето на Земята (например някои ежедневни колебания). Вероятно е успял да измери ежедневните колебания в скоростта на светлината. Едно нещо, останало в паметта ми че чертежите на множеството му изобретения изглеждаха много професионално и убедително, също така и снимките на устройствата създадени от него, в същото време той очевидно е прекарал много хиляди часове над изключително сложните математичните изчисления в повечето от които не успявах да открия и най-малка грешка (малцина теоретици са били също така добри в практическата част).
Публикувал е подробни планове на хидравлично-електро-магнетична машина извличаща енергия от „нищото” документирана със снимков материал, при все това никой не е проявил и най-малък интерес към нея.
ЗА СТЕФАН МАРИНОВ
Той отрича Айнщайн. Непознат в България, тачен в чужбина, физикът антирелативист Стефан Маринов е една от най-необикновените личности на нашето съвремие. Определя себе си като „дисидент пред дисидентите", а западните му колеги без уговорки го зоват „български гений". В скалата на големите умове го поставят и руски учени. На трудовете и личността му са посветени стотици интернет страници - изследователски и възпоменателни. А от самия него за тукашната публика е останала уникалната му книга „Изыди, Сатана!" (странно подобие на „Житие и страдание грешного Софрония").
За Маринов ще научите много от сайтовете, посветени на „алтернативните енергии", малко - в емигрантските чатове, където все някой ще фолклоризира зевзещините му.
Литератски опит да го извади от забравата направи доц. д-р Миглена Николчина в посветено нему есе („Семинарът като начин на употреба", 2003 г.). То не доби публичност, но поне го има в мрежата на английски, та да отсрамва националната ни памет.
Той не бил дисидент спо­ред познатите му. Просто казвал, което мисли. Имал „дарбата да не оставя отстоя­ние между мислене, говорене и действие. И минава през ада на комунистическите преследвания - разпити, психиатрия, конфискация на имущество, тормоз на семейството му... Разпрата му с комунизма е артистична, остроумна и пакостливо-изобретателна".
Само че за разлика от други политемигранти, които - веднъж напуснали соц-а - на­мират зад граница своя ниша на покой, Маринов не миряс­ва. И става персона нонграта и в Западна Европа, и в САЩ.
Защо? Защото оборва по­стулатите на тради­ционната физика и доказва, че абсо­лютното пространство на Нютон съществува. Изхож­дайки от този теоретичен из­вод, той започва експери­менти за измерване абсо­лютната Скорост на Земята. Изгонен от БАН, дисквалифициран като учен, основава през 1974 г. своя Лаборато­рия по фундаментални физи­чески проблеми - със седали­ще във фамилния му дом на ул. „Елин Пелин" в София. От­там поддържа научна корес­понденция с именити физици и сътрудничи в световната научна периодика.
През 1977 г. е екстради­ран. Живее в Белгия, САЩ, Франция, Италия, Австрия. (Виж разказа за живота му в емиграция на стр. 19). През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на универси­тетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо, обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови коле­ги физици допускат, че е бил хвърлен от прозореца. И лан­сират версията за намеса на нефтени, електрически или газови кампании, застраше­ни от „алтернативните енер­гии".
Такава била традицията. В Средновековието алтерна­тивно мислещите учени са горени на клада, през социа­лизма - пращани по лагери и лудници, а сега-демократич­но изхвърляни през прозорците на библиотеките.
По спомени на негови близки той притежавал уни­кално жизнелюбие и из­дръжливост, невероятно чувство за ху­мор, любов към природата, спорта. Водел спартански на­чин на живот и никога не напра­вил компромис с истината. Тази фанатична „аб­солютистка" не­търпимост към лъжата го превръща в драз­нител и вредител на „статуквото" - било то идеологическо, со­циално или научно.
Стефан Маринов е роден през 1931 г. в София. Майка му Галина е сестра на беле­житата наша актриса Ад­риана Будевска. Баща му Марин Маринов е юрист (близък приятел на проф. Нисим Меворах, баща на по­ета Валери Петров). Родите­лите му се изучили в Мюнхен. В семейството гостуват художници, артисти, писа­тели - Константин Щърке­лов, Иван Лазаров, Елин Пе­лин...
Стефан следва физика в Прага, после завършва и Висшето военноморско учи­лище във Варна. Пътува ка­то капитан на чешки кораб, после постъпва на работа в БАН в секцията по физика. Владее до съвършенство ру­ски, чешки, полски, англий­ски, немски, френски, италиански. На тези езици съ­чинява стихове, а на българ­ски пише блестяща сати­рична проза в епистоларна форма.
Навярно недоверчивият читател ще рече: „Абе, я се разкарайте с ваш'те набеде­ни гении! Тоя си е луд." Е, не е! Може да е спорно, че е гений. Но сигурно, че смах­нат не е. Макар животът му да е низ от бунтове срещу общоприетото и конвенцио­налното.
Романтизмът създаде жанра роман в писма, а социализмът и идио­тизмът-жанра „роман в заявления". Така опре­деля творбата си „Из­ыди, Сатана!" Маринов. Тя включва кореспонденция с инстанции като БАН и МВР, с държав­ни глави като Тодор Живков, Джими Картър Жискар д'Естен, Брежнев и др. Книгата той издава сам през 1981 г. в Австрия. Ин­криминирана е. Преиз­дава я през 1982 г. Пише я на огромна пишеща машина АБМ, която не­престанно влачи със се­бе си. Така е и отпечата­на - като факсимиле на ръкописа.
Този неизвестен на българските читатели литературен феномен е оценяван като върхово постижение на модер­ната сатира.
В края на живота си Айнщайн признава, че би се отказал от всички­те си трудове, за да е написал Братя Карамазови. За подобни подмени Стефан Маринов не копнее. Таланта си той вгражда и в литературата.
"Цялата световна налудна система ще разклатя, брате!
До полк. Георги Гогов[1] (Полк. Георги Гогов е поет любител, автор на стихосбирката
„Строго секретно"), зав. служба „Задгранични паспаорти”
Брате Гогов, спомних си оная приказка, дето питали един шоп има ли разлика между лъжец и идеолог. „Па има - отговорил шопът, - ка­ко да нема: он лажецо, гяво­ло, знае дека лаже, идеоло­го сам си верува хаирсъзи­но."
Ами ти бре, брате Гогов, ти, като лъжеш, вярваш ли си? Кажи в коя категория да те сложим? Ти ще кажеш: „Аз не съм идеолог, аз пер­даша." Пердашиш, перда­шиш - ясно, а стихчета не пописваш ли?* Значи идео-логстваш... Мирчо Спасов, ако че беше такъв дръвник, сам ти е казал веднъж (как­то ти ми каза): „Абе, Гогов, откога и ние, джандарите, почнахме хекзаметри да пи­шем." Ама ти - на - не слу­шаш началника си, като те учи на ум и разум - хвърлиш бича и палката, измиеш си ръцете от кръвта, па сядаш пред бял лист хартия и по­чваш рими да търсиш. Зато­ва, Гогов, и такива пропуски допускаш в паспортните де­ла. Мъчиш се с поетите от другите епохи да се сравня­ваш... Къде си ръгнал Пуш­кина да гониш. Остави го ти тоя шантав граф - той освен Екатерина Велика да накле­ца, за друго за какво е ми­слел? Сравнявай се ти с Ге­шев. Ето ти тебе образец и пример за подражание. А каква ти е приликата: само тази, че имената ви почват на буква „Г". Ами то и говното тогава ще се обади: „И аз почвам на буква „Г"."
Къде беше Гешев, Гогов, къде си ти?! Гешев държеше партията в ръчичките си - с централните й комитети, с бойните й групи, а ти един алтав дисидент, дето няма пет пари да си купи каиш, да си препаше гащите, не мо­жа да сгащиш, ами да взе­меш с кой акъл бе, Гогов, да го упущиш да щръклее по цяла Европа. Сега скимти същият алтав дисидент, ис­ка пак да ти се напъха в ръ­чичките, а ти въртиш гегата и го пъдиш: „Къш да те няма, не те искаме!" Представи си ти за миг, че Трайчо Костов отишъл при Гешев и му се плези: „Аде бе, Гешев, а вка­рай ме в затвор, ако си ер­бап!" А Гешев да се прави на три и половина, ужким не го забелязва. Ей, туй чудо Го­гов, не бяхме доживели - до­къде се изроди пролетар­ската диктатура...
Нормалното, Гогов, е по­лицаят да пази волнодумеца да не излезе от затвора, а ти - точно обратното: пазиш волнодумеца да не се напъ­ха в затвора. Така е, Гогов, когато почнат джандарите стихове да пописват.
Гогов, ти ми стана по-мил на сърцето.
Разбери, брате, голям джумбуш тъкмя: до година време цялата световна на­лудничава система ще раз­клатя - и източната, и запад­ната. Но главно източната. Предупреждавам те, после да не кажеш: „Ей бе, Стефане, по бели гащи ни сгащи тая твоята акция."
Такъв резонанс може д се получи, че империята от зад Урала да се заклати. Се га още кой ме знае, кой ме познава. Какво му е да ме хлопнете в някоя тъмна ули ца. А утре - и да ме хлопате късно. Но лесно, Гогов, няма да се дам - това да го знаеш Макар че ми омръзна по тая земя да шетам гол и бос. Искам час по-скоро да си се кача при дяда Господа на небето, да си попапквам и попийвам с другите светци и да си гледам кефа на стари­ни из райските градини.
С мъжка прегръдка и с твърдата вяра, че не си роб на Сатаната:
Твой любещ те брат: Стефан (1981 г.)
СВЕТЪТ ЗА НЕГО
Стефан Маринов, ге­ниален български физик, основател и директор на Института по фундаментална физи­ка в Грац (Австрия), опис­ва явлението „двукомпо­нентност на магнитно­то поле". Въз основа на своята теория той из­гражда ред експеримен­тални прибори, между които и „моторът на Ма­ринов", (сп. „ТОП 100")
Известният евро­пейски учен проф. Сте­фан Маринов е един от изобретателите на са­моускоряващия се генератор „сибирский Коля", благодарение на откри­тия от него „Скалярен магнитен интензитет 5". (Алберт Тимашев)
Стефан Маринов е гениален български фи­зик и откривател, изоб­ретил множество функ­циониращи етерни дви­гатее). (Петер Аиндеман)
Стефан Маринов е изтъкнат български фи­зик и изкусен експеримен­татор на нашето съвре­мие, завършил през 1997 г. живота си със самоу­бийств*. (Сп. „Космичес­ка генетика")
Активен инициатор и организатор на научни търсения за създаване на генератори на свободна енергия е нестандартни­ят учен физик Стефан Маринов, имал щастието да наблюдава лично работата на генератора на Пол Бауман, считан за първия изобретател, осъществил мечтата на човечеството за перпетуум мобиле. (Г. В. Николаев, „Криза във фундаменталната физика")
За Брюксел отлетях през септември 1977 г. Книгата ми „Епур си муове" (,,И все пак се върти") бе отпечатана през декем­ври. През януари 1978 г. за­едно с Мирман, Пеликан и др. леви дисиденти организи­рахме голям форум, посве­тен на десетгодишнината от Пражката пролет (1968). Аз бях член на белгийския под­готвителен комитет и пред­ложих текстът на плаката да бъде: „Dix hivers apres un printemp". (Десет зими след една пролет) Белгийските леви казаха, че текстът е над­ут и непонятен за масите, с което доказаха, че левите" задушават живота и ориги­нална мисъл още преди ид­ването си на власт.
В края на януари 1978 г. заплатих порядъчна сума за една разкошна зала и прове­дох сам пресконференция в дома на печата в Брюксел. На тази конференция заедно с една чешка емигрантка, Ева Худова, заснехме 35-ми-нутен цветен филм „Стефан Маринов - дисидент пред ди­сидентите", който никоя те­левизия не искаше да купи. Всички вложени от нас пари пропаднаха по формулата „пари-стока-без пари". Всич­ки мои производствени опе­рации в капиталистическия Запад винаги преминават по тази формула и не разбирам откъде Маркс прави извода за формулата „пари-стока-пари".
През февруари 1978 г. посетих Сахаров в Москва, за да си изясня поддържа пи той моята теория или не.
През април направих демонстрация пред паметни­ка на св. Вацлав в Прага в защита на ХАРТА-77, за да покажа, че в осеммилионна България има поне един чо­век, осмеляващ се да я защи­ти публично. Полицията ме арестува, преби ме, конфи­скува ми всичко и през нощта ме изхвърли тайно в Западна Германия.
През юни заминах за САЩ, за космологическата конференция в Кливланд и за да чета лекция в НАСА. Пре­карах най-прекрасно шест месеца, Вследствие на из­пратеното от мен трето, мно­го рязко писмо до президен­та Картър през декември ме екстрадираха.
През март 1979 г. посетих Айнщайновия симпозиум в Берн. Исках да демонстрирам моя диференциален експеримент със „скачените спусъци", но организаторът -проф. Мерсие, не разреши, като ми поясни, че симпозиумът не е панаир.
През юни заедно с граф Лелио Галатери ди Дженола и Сунилия, в чиято вила живея и до ден-днешен, организирахме Първия международен конгрес на науката и религията в Рим.
През ноември посетих Прага, за да известя за моето самозапалване през януари 1980 г. пред съветското посолство в Париж, ако Картър не предприеме нещо за освобождаване на политическия затворник в СССР Юрий Орлов. Тук отново бях арестуван и екстрадиран. Този път не ме биха.
Два дни преди моето самозапалване в Париж мъжаги­те на Жискар д'Естен ме аре­стуваха и ме затвориха в пси­хиатрия, но след като моите приятели съобщиха по теле­визията за този срамен акт, ме освободиха и цяла седми­ца ме конвоираха денонощ­но. С тяхната полицейска ко­па обиколих цял Париж и го­стувах на моя приятел Дими­тър Бакалов в Houiles, който нагости цялата ни банда със свинско със зеле и прекрас­но вино. Така че мъжагите на Жискар се натискаха да се целуват с нас. И пак ме ек­страдираха.
Моята януарска акция в Париж бе подкрепена от фракцията на християндемократическите партии в Евро­пейския парламент, на чието заседание говорих на 7 януа­ри в Брюксел. След мен се изказаха половин дузина де­путати и приеха решение да предложат на парламента да се обърне с молба към Вър­ховния съвет на СССР за освобождаване на Орлов.
През август взех учас­тие в Петия антивоенен по­ход като единствен пред­ставител на източноевро­пейските страни. Написах музиката и текста на него­вия марш. Произнесох реч пред входа на американска­та ракетна база Кемп Дер­би, където даже министърът на отбраната Лагорио няма право да влиза. Като бивш капитан от българските военноморски сили извиках коменданта на базата, за да му връча нашия призив за мир, братство и любов. След дъпго чакане, при рисувах­ме счупени пушки по асфал­та, се появи някакъв лейте­нант. Заявих му, че ще раз­говарям само с чин, равен на моя, и предоставих на цивилните да връчат посла­нието, с което лейтенантът вероятно си е избърсал за­дника. (Но бяхме намерили такава хартия, та като си бърше задника, да го стър­же като гласпапир.)
На втори септември ита­лианската полиция ме извести, че ако до 10 дни не на пусна страната, ще бъда ек­страдиран с прилагане на груба сила. Недоумявах: „Ме­не - член на италианската со­циалистическа партия - ме изхвърлят като надрискало къщата коте."
Но на френската граница на два пъти ме реекстрадираха обратно в Италия, ама втория път здравата ме на­пердашила. Неотдавна един беден тунизиец 20 пъ­ти французи и италианци го прехвърляха като волей­болна топка от едната гра­ница към другата. Тунизиецът не издържа и се обеси в тоалетната на вагона. ...Живея сега нелегално в Италия, макар че това е известно на полицията, и когато шефът на отдел "Чужденци" при квестурата на Генуа – марешапо Бочи, ме видя неотдавна на улицата, само възкликна: „Sei ancora qui maledetto?" (Ти още ли си тук бе, проклетнико?) и като издигна ръ­це към небето, събра три пръста и се скри от моите усмихващи се очи в тълпата... (1981 г.)
Перото ми жули, др. Председател!
Писмо до акад. Ангел Балевски
Толкова много имаме да си кажем, др. Председател, а малко време ни дава жи­вотът да останем с вас двам-ката насаме да излезем от безпросветния коловоз на ежедневието и да се пораз­мислим за тайнството на живота, за Бога, за Сатана­та... Днес е 4 октомври, а на 11 ноември ще трябва да се заливам с бензин на някак­ва си римска улица и да се паля, та чиновниците зад завесите На съветското по­солство да се кикотят, като ме гледат как ще пращя, ще се нажежавам и ще хвър­лям искри, а журналистите да сноват насам-натам, да щракат с фотоапаратите, а после да тичат по редакции­те, белким дотькмят още някой хонорарец...
Тъй че още месец ни оста­ва, др. Председател!
„Ехе-хе - ще кажете вие, -за месец такова перо като твоето, Маринов, стотици страници може да нажули, та след туй секретарката ми да изостане три дни с акаде­мичната кореспонденция, докато чете крадешком пи­санията ти..."
Оборил Маринов Айн­щайн - голяма работа! Ня­мал си Маринов работа, за­рязал жени, деца, умувал, праскал, писал - оборил Айнщайн. Хубаво - окачи му един медал от тиква, върбо­во клонче сложи на главата му... Ами тия стотици хиляди долари за Нобел нали тряб­ва от нечий джоб да се из­мъкнат. Стотици майки по света да се разплачат..
[*] -- всъщност, "самоубийството му" и до днес е под въпрос. Той изхвърча от прозореца на градската библиотека и пада на стълбите, никой не го е видял да скача, а е имал е назначени срещи с колеги, посещения на семинари. Полицията на часа покрива случая (а Маринов е бил известна личност в града), не съобщават в новините. Една от версиите е, че е бил убит от британските тайни служби.