Много обичам гъби! Но поради твърде голямото ми НЕпознаване на различните диворастящи такива и от страх, си купувам почти само култивирани печурки. Водена от влечението си по малките бели гъбки, още в понеделник си купих пакетче от 500г. и ... забравих за него. Днес го виждам в хладилника и веднага се упреквам заразсеяността си "Срамота, Мише! - викам си. За малко твоите любимци да отидат зян!" И започнах да се чудя какво да ги правя точно, така че най-голямо и продължително удоволствие да извлека от скромните 500 г. печурчици.

Супа, разбира се! Супата е единственият начин от малко гъбки да се получи по-голямо количество хапване, а не от много гъби накрая да остана с една нищо и никаква чиния задушени вкуснотии.
Супа добре, но каква точно? Да си призная, досега не бях правила супа от гъби. Истински срам за една грибоедна и супоедна що-годе умееща да готви дама.
И най-логично - google-нах "супа гъби".  Попаднах, измежду целия поток рецепти с гъбки, на една съвсем не лоша идея (а между другото целият блог определено си струва да се види - има много добри кулинарни идеи).
За съжаление, не разполагах с всички необходими продукти, домързя ме неустоимо тепърва да ходя до магазина в тази недлна утрин и с присъщото ми кулинарно въображение (дължащо се преди всичко на мързел), опростих предложената в блога рецепта по следния начин:

Първо се нарязват всички зеленчуци, в това число и дръжките от магданоз , на ситни парченца - да са подръка. Слага се да заври около 800 мл вода.

В тенджера се загрява олио и се слага да се запържи първо лукът, после гъбите и морковите. Пържи се няколко минути при непрекъснато бъркане, като се внимава да не изври сокът от гъбите. Слагат се подправките - сол, пипер, индийско орехче. Внимателно се добавя брашното, така че да не стане на тесто - ако е нужно сипва се малко от водата. Долива се всичката вряла вода, прибавят се нарязаните дръжки от магданоз и кубчето бульон (предварително смачкано). Оставя се да ври на слаб огън около 30 мин.