Има нещо магнетично в тази планина. Има и нещо мистично, сякаш се връщам от друг свят, нереално хубав. А бях само на 160 км от София (или поне така пише ТУК) и само за 5 дни. Мястото е хотел Дъбраш, който се намира близо (и достатъчно далече) от Доспат, по пътя за Гоце Делчев на 1200 м надморска височина. Откъснато е от цивилизацията и само заради гледката, която се открива от това място, бих останала неограничено време. Заради аромата, който се носи във въздуха и става още по-осезаем след като завали - още толкова. Заради зеленото наоколо (или чисто бяло през зимата) ще постоя два пъти повече. А интересните маршрути, спокойствието и добронамерените хора няма да ми омръзнат изобщо :) 
В близост до това приказно място има резерват, разположен на 600 хектара площ,  в който може да се видят муфлони. Съветвам ви да опитате сутрин или привечер и да не сте група от 60 човека, 90% от които на възраст между 8 и 10 години :) 
На около 30 мин. бавен ход се намира и село Осина. Ударението е по средата (лично аз имам малка успеваемост що се отнася до правилното поставяне на ударенията в имената на села). Местните казват, че някакъв човек на име Осин, пръв се заселил с овцете си на това място и затова селото се нарича така. Излишно е да ви казвам, че едно от предположенията откъде идва името на селото, беше свързано с едни дребни, но опасни животинки... Селото е с около 700 - 800 жители, занимават се със земеделие (отглеждат картофи, тютюн), дървообработване и има поне 2 шивашки цеха, в които заплащането е ниско и не съвсем редовно. Въпреки всичко хората са много дружелюбни и услужливи. Истинско удоволствие е да се общува с тях.
Друго интересна място (до което и аз успях да стигна) е описаната от micromax преди около 2 месеца Ягодинска пещера. Намира се на 3 км от с.Ягодина, до Буйновската река. Пътят до нея е през Буйновското ждрело (от чиито карстов комплекс е част и самата пещера), много е красиво, величествено, интересно и човек се връща към действителността едва когато срещу неговото превозно средство застане поне още едно, с което по никакъв начин не може да се размине. Ако возилото е камион, натоварен с дървени трупи и ако не е един, а са няколко - настава същинска веселба :)
Ягодинската пещера е на възраст 275 000 години, общата дължина е 10 500 м., а дължината на 1-вия етаж (който е благоустроен) е 1 100м. При пещерите етажите се броят обратно, т.е. 1-ви е най-отгоре. Температурата е 6 градуса и не се променя през цялата година. Характерно само за тази пещера са пещерните бисери и леопардовата кожа. Преходът през благоустроената част продължава около 40 мин., като през цялото време се сменят чудни гледки. Сталакмити, сталактити, сталактони с такива невероятни форми, достойни да провокират всяко въображение, да се загнездят в съзнанието на човека и да се появяват когато си поискат все така загадъчни и интересни. Новогодишната зала всъщност е една многофункционална зала, защото освен елхата с новогодишна украса (последните 2 се подменят на 4 години) има и една маса, която се използва и при бракосъчетания. Разводите обаче се извършват в Дяволкото гърло :) (така каза нашия гид, всъщност всичко описано по-горе е от същия източник и ако има някаква неточност, то е поради смущения в канала за комуникация). Вероятно има много неща, които забравих да напиша, като например това, че в света са познати около 300 вида прилепи, а в България се срещат цели 30 или 31 от тях, за Вълчи скок и за язовир Тешел, покрай които минахме, но нека да остане и някакъв елемент на изненада за всеки, който реши да посети това приказно място. Лично аз бих се върнала отново, бих преминала и през друг етаж от пещерата /около 8 часа, с водач и екипировка/, така че ако има ентусиасти и организатори - лятото е пред нас :)