http://gallery.bglog.net/main.php/v/Daga/Venis/?g2_GALLERYSID=ca326188240893f17d6551c2944e3f29 

    От доста време мечтаех да видя приказната Венеция, бях влюбена задочно в нея. Да пишеш точно за Венеция е трудно - всeки знае, че там вместо улици има канали, всеки  е гледал проспекти и филми за този град на мечтите.
    Венеция е най-великата авантюра в историята на Европа. Град на велики умове, таланти, събития, престъпления и открития, победи и поражения.
Започвайки запознанството с даден град, пътуващия винаги се въоръжава с карта. В "града на водата", картата е излишна. Тук е невъзможно да се загубите, макар че има доста отвличащи  вниманието ви обекти - мостове, дворци, и вода, много вода. На всяка уличка има табелки, указващи къде е моста "Риалто" и площад "Сан Марко". Мостовете тук са много-около 400, и най-знаменитият е "Риалто", най-широката улица е "Канале Гранде". По водните улици венецианците, пък и туристите , се предвижват с катери-таксита, обществени трамваи -вапоретто,  гондоли и лодки. Е, гондолата е доста скъпо удоволствие - половин час ще ви коства между 60 и 120  евра, в зависимост от способността да се пазарите. На мен лично гондолите никак не ми харесаха - лакирани в черно, облицовани в червено и златно отвътре. Честно казано, повече ми приличаха на катафалки. Самите гондолиери са в черни панталони, и черни шапки, като непрекъснато повтарят:"Гондоле". Но да видиш Венеция от водата - това означава, да се убедиш в нейното реално съществуване. Всъщност най-трудното тук е да повярваш в собственото си пребиваване в "Невестата на морето".
Венеция, разбира се, е забележителен град. Уникален град. Това е град, който сам по себе си е празник. На пръв поглед е музей под открито небе. Венеция е застроена на 117 островчета, и на територията й има около 150 канала и над 400 моста.
Преди да посетите главните паметници, църкви и музеи, хванете vaporetto №1 (корабче) по Canale Grande, и после дълго се разхождайте сред sestieri (квартали), за да усетите колко красива и изкусителна е Венеция.  
Площад "Сан Марко" се счита за сърцето на Венеция. Не случайно Наполеон е казал, че Венеция е "най-блестящата гостна на Европа". В продължение на векове, площада се е явявал политически център на Венецианската република, олицетворявайки нейното могъщество и независимост.  На площада се издигат високо знамена с изображението на крилатия лъв - символа на Венеция . Площадът е обкръжен от базиликата "Свети Марко", Часовата кула, зданията на Старата и Новата Прокурация.
  Базиликата "Свети Марко" е създадена първоначално само за дожите,  и едва през 19 век става общественодостъпна.  Надписът на входа на базиликата, говори, че вътре са мощите на Свети Марко. За пренасянето на мощите се разказва  и на мозайката на входа от страната на "Porta di San Alippio". Световноизвестната забележителност на църквата е т. нар. "златен олтар", създаването на който продължава 500 години. Този шедьовър на византийското ювелирно изкуство има ширина 3,4 метра и височина 1,4 метра, и е богато украсен със злато и скъпоценни камъни, пресъздаващи сцени от живота на Дева Мария, Христос и Свети Марко. Ако се качите на терасата на "Сан Марко" , можете да видите почти цяла Венеция, и отсрещните острови Бурано и Мурано. Красиво е. Наслаждавам се на морето, и играта на синьото.
  Едно съвсем малко площадче, наричат вестибюл на "Сан Марко"-съвсем близо е до морето, там са и двете колони - с крилатия лъв, и със Свети Теодор. Казват, че венецианците не минават точно между колоните, понеже там са изгаряли осъдените на клада.
  Когато слезете от корабчето, което ви пренася от Пунта Сабиони до Сан Марко , най-напред ще видите "Моста на въздишките". Наричат го така, не заради въздишките на влюбените, а заради въздишките на затворниците, които са минавали по него. Построен през 1589 г., за да съедини Двореца на дожите и затвора. За обречените на смърт, моста е бил последното място, от което са можели да погледнат към водната шир на  лагуната. Във въпросния затвор е лежал и световноизвестният любовник Казанова-тикнат зад решетките заради множество престъпления , доста от тях сексуални. Той обаче успява да избяга , и се връща в родния си град след 18 години странство из Европа.
  Венеция е град на контрасти - многоезичната разноцветна тълпа,  гълъбите, красивите дворци и църкви, олющените къщи, по които се вижда избилата влага, карнавалните маски и ... Едно голямо И, защото след толкова очакване за красота, "невестата  на морето" ме разочарова леко. В края на деня площад "Сан Марко" е почти пуст , и покрит с остатъци от туристите-целофанчета, картончета и какво ли не още боклуци. Тълпата е минала от там, и е оставила все пак нещо след себе си. Вървя и си мисля колко преходно е всичко, защото поне за мен преходността се усеща силно във Венеция. Слънцето е на залез, водата е огряна в оранжево. Посядаме за малко в градинката отдясно на Пиацетта. Пролетта на 2005-а е . Някои са обути в боти, други в сандали. Гледаме морето, и ни обхваща такава тъга. Тъжно е , защото след около час трябва да напуснем Венеция. Венеция, за която се пеят песни, Венеция, за която са правени толкова много филми, Венеция на влюбените, Венеция на гълъбите, Венеция , за която е чувал всеки. И все пак Венеция винаги си остава загадка. Позната и непозната, Венеция си остава мечтана и охулвана. Бих могла да пиша още много, но вероятно мнозина от вас, които ще четете това вече са били в "града на водата". Очаквам да споделите как вие сте видели Венеция!...