Тъжен, февруари се разплака.
Снегът, замръзнал, тихо спи.
Вятър разтрелва вяло мрака.
Някога, някъде бяхме аз и ти...

Тогава пиех кафето студено,
забравила се във твоите очи.
И сега така го пия, но в мене
нещо ужасно, ужасно горчи...

Луната беше наша приятелка.
И сега повдигам към нея очи.
Сплитам с лъчите й ръце понякога,
но тя, далечна, уморена, мълчи.

Натъжи ме днешния февруари
с неговия много мрачен плач.
В очите ми звезди не запали -
загърнал се във заледен здрач...