Римите ме унасят.
Потъвам в ритъма им,
Вървя във бавната им стъпка,
като приятна песен
на непознат език.
Замъгляват сетивата ми
като зова  на сирени
Забълбукват ме, с нежното
си ромолене.
Те са като тюлени завески-
през тях никога не виждам ясно.
Римите са като фамозна барокова рамка,
сякаш не най- важна е самата картина.

Затова не обичам римите-

защото думите са важни.