Златотърсач

 

По стъпките му още има слънце,

джобовете му пълни са

със пясък.

Реката сплита мокрите си бързеи,

и му намига

с розови отблясъци.

 

От златния прашец,

събрал във шепи,

ще си направи къщичка за птици.

Ще оцвети дърветата във жълто.

А после в стихове

ще ги напише.

 

Накрая, щом започне

да се стъмва,

ще постои самичък.

После ще си тръгне.

Ще падне нощ, а след нощта...

Реката сплита мокрите си бързеи

 

Лелее, Алиска, картината е направо вълшебна!Честно да си кажа твоите картини са
 
много специални за мен, защото в тях има толкова красота, пъстрота, чувства и

ми е много интересно, докато си я рисувала точно тази, какво би написала самата ти?

Защо във всичките ти картини има сянка или по - точно отражение?

Защо Веско пише толкова хубаво? В стиха си, сякаш разказва за самия себе си...

"...ще си направи къщичка за птици.
Ще оцвети дърветата във жълто.
А после в стихове
ще ги напише."

Поздравления и за двамата!!!

Изумително стихотворение, Веско!

Аз честно казано не зная точно за какво си мислех, като я рисувах тази картина. Ама не е било лошо със сигурност :) Но сега много набързо ей това ми хрумна:

Ограбен

Аз гледах планините румени,
как слънцето посрещат.
И мислех си за щастие
Дървета в балната премяна.
И днес различни бяха.
Звездите някак утринно
се скриха във водата.
И блеснаха дълбинно.
Откраднаха ми отражението!
А вятърът ми се усмихна.
...заблян в елхи лилави.
И шапката ми той задигна.

А за отраженията и сенките - не знам и аз. Обичам да ги слагам. Все едно има и някой друг. Предполагам имат някакво определено символично значение, но трябва да се позамисля повече...

Поздрави! И още стихотворения чакам, Ефина!

Думите ми бледнеят пред картината и стиховете, твърде е красиво...Но пък едно такова спокойствие и уют ми носят.

Копирах това предида прочета другите коментари...

Ще оцвети дърветата във жълто.

А после в стихове

ще ги напише.
 
Какво повече да ви кажа - просто съм влюбена в два реда и куп чертички и ченгелчета...

Реката ли?Тя още си е там.
Събира отражения и бяга...
В сияйното й тяло е събран,
кристален образ и на двата бряга.

Не съм се отказала да пиша по тази картина.Просто в момента съм на лична вълна и...
Като отшуми, ще се реванширам.Лошото е, че с първия поглед тази картина
предизвика само лични емоции.

Леле, не съм мислила по картината като за река. Благодаря ти за идеите. То аз като чуя за река и се отключват едни асоциации...

Картината е невероятна, докосва точно онази наша акварелна същност, а после... вече сме други! Благодаря за откровението!


     * * *
Някой насипва
топлия прах на времето -
полегати гърбици надежда.
Очакване пробожда
боровете до виолетово.
Водата е отмила думите
и пясъчните кули, и пустините.
Тогава те рисувам -
прашно-лятна, златиста
и повярвала във себе си.

Ехо, здравейте отново и от мен след едномесечно отсъствие!
 Много са хубави стихотворенията! Някакси обхващат идеята и я изказват с думи, страхотно е!
Нямате си представа колко се радвам, че тази картина ги подбуди :)))

Хехе...Добре завърнала се!Ние (аз) малко се поизложили, но картината си е невероятна.
Истината е, че лично в мен отприщи много неща.Усмивки!

Еха!!! :)
Много се радваме да те видим отново на линия :)
Чакаме впечатления от далечен Изток и нови картини, по които да пишем :)

Аха!Чакаме!Я виж, Веско какви шедьоври пише!:)))