Много хубава тая картина, ей. Какви неща могат да се импровизират само по нея - за влака, за сезоните, за пътя...

Ааа, Дона, не така! :)
Аз досега не бях погледнал този детайл като релси :)
Ами айде де! Мен ме сърбят ръцете, ама ще изчакам малко, че имам и да уча и сега сядам за трети етап днес. :)

ъъъъ... Веско, на теб ли да ти пращам "вдъхновенията" (на мейла де) или направо да ги пущам? Че тая вечер намерих няколко великолепия...

Ами, или ги прати, или ги пущай (даже по-добре), ама нека изчакаме малко да видим какво ще се получи по тази картина, че като станат много наведнъж и ще е обърквация. :)

Естествено, че ще изчакам! ;)

Ами според мен са релси.
Включвам се с едно стихотворение, не съм го писала сега, но ми хармонира на идеята за пътя.

***
Бях забравила, колко е синьо небето,
как те мами просторът да тръгнеш на път.
Без да спираш. Да стигнеш дотам, докъдето
се прегръщат и сливат в едно дух и плът.

Бях забравила... Ала твоят подарък
ми помогна отново да полетя.
Бях забравила... Но най-неочаквано
аз получих крилете на любовта.

Ей, колко изненадващо!! Сега го виждам това :))
Тази картина ми е измежду най-новите и се чудих дали някой ще я хареса въобще, щото бях в странно настроение, като я рисувах, но изглежда няма значение
Ама няма стихотворения, хихихи :)

Пардон, извини ме Пестицидче, искам да кажа:
Ама няма много стихотворения, хихихи :)

И това наистина са релси :)

Веско, видя ли, че това са релси?!
Алис, то не е до картината, тя е толкова хубава, че какво да напишеш. То и мойто стихотворение е старо, пуснах го заради пътя, а иначе си е лирика отвсякъде.
А и по предишната ти картина не можах нищо да напиша. И вярвай ми, не защото на картината нещо не й е наред. Напротив!
:)) <3

Няма вече лилави дървета,

сухи клони, шубраци и съчки.

Пламват хвощове, лумват полета,

посред зима – сурово намръщена.

                                    

Мокри релсите дъжд тюркоазен,

вплита тръни в бодливи прегръдки.

Гали скрежни гнезда и циклами,

блъсва капките в глинени пръски...

А това (ако може да се нарече стихче) си го намерих също днес на компютъра и си спомних, че го писах по тази картина, като я видях тук; а и картината е нарисувана с тези мисли в главата всъщност.

Спотайва се и дебне,
зад огньовете на дърветата
пълзи отчаянието.
Аз гледах на листата
танца бесен
И посажденото небе.
И не разтоварих багажа
като се върнах.
А чак след три дена.