Заспива пролетният ден
в просторите на вечер хладна,
прегръдката ù безпощадна
сковава всичко в мрак студен.

Така и ти скова у мен
надеждата за обич вечна,
безчувствена си и далечна -
прегръщам те - и съм смразен.

Денят заспива уморен,
обгърнат в хлад от залез късен,
но утре - светло ще възкръсне...

Как искам тъй да бъде с мен:
на утрото в зората хладна
да си за обичта ми жадна.