avatar

Дългият път

Дългият Път все някога свършва.
Както лятото – всякога твърде кратко...
Дъхът на мокри треви съм забравила...
Вече знам, че нищо не е необятно.

Дългият Път, който тръгва към залеза,
внезапно спря и погледна учудено:
«Къде намери старата риза?
Още харесвам праха по косата ти....»

И както денят угасна зад хълма,
така и Пътя потъмня и изстина.
От всички скелети в гардероба ми
този на Пътя не ме подмина....