Ако има поне едно въгленче,

огънят още е жив.

Ако има отблясък лудост, в очите ти-

нравът ти още е див

Ако след всички житейски рани

вярваш в чудеса...

Ако няма места по ушите ти,

от поредната „обица” ...

Ако „по принцип” съгласен си,

но пък малко „по така”.

Ако е бяло, все така бялото

в сивотата на деня.

Ако още търсиш смисъл

в живота, оплетен студен...

Ако още търсиш мисъл,

в очите на хората с теб.

Ако винаги си „въпреки”,

колкото и да те убеждават.

Ако даваш на хората,

това което заслужават.

Ако си приятелят, с който

нямат нужда от врагове

Ако късоглед си и пееш в хора,

а от вътре душата реве...

Ако колкото и да обичаш,

имаш сили да сиктирдосваш......

Значи си жив- запали си цигара,

поръчай си "още едно" от бара:

„За живота, какъвто е.

За всеки камък, за всяко паве.

За всяка ласка.

За всяка добра дума.

За всеки миг, на крещящо безумие.

За всяка среща.

За всичко сбъднато.

За всяка надежда

„...че утре ще бъде...”