(в съавторство с Валентина Кочевска)

- Каква красива блузка,
батко да те схруска...
И тези панталонки
как нежничко прозират
краченцата ти сладки
в очите ми навират...

-Младежо, с тази дързост,
ме наказвате жестоко,
внимание обръщам
на загорелите ви рамене...

-Ох, загорял съм, ала не
от слънцето, уви, горещо,
ела по близичко за да
ти кажа още нещо...

-Загар, загар, това
девойките обичат и
затуй загаряш, но
от слънце или
от любовен повей...

- Ах, загорял съм, таз душа
кат струна се е опнала, до скъсване...
Очите ти... така големи
гнетят сърцето ми до пръсване...

-Очите ми зелени, устата ми хубава,
не късат струни а ги карат да звънят
и пее ми душата,
душ от слънчеви лъчи

-Ах, слънце да съм
в твоите... коси,
как топлият ти взор,
душата ми гори

-Ах, не говори, че
думите ти ме разсмиват,
с веселост и руменина
изцяло ме покриват!

-Недей се притеснява,
снагата ти гореща
сънувам в бели нощи
и искам те зовеща.

-Но тези думи
тласкат ме към свян
гореща, и залез кървав
отразява моята душевност.

.......

Събудих се. Уф, пак съм спал накриво...
И види се матракът ми убивал....
Ех, ако можеше като във сънищата мокри, диви,
животът да тече щастливо...