Не се превърнах във принцесата, която убола на вретеното си пръстаи спала сто години, чак до лятото,в което я открил, и я събудил принца.Не се научих да целувам жаби.Жалко!А в тях ми беше крайната надежда.Сънувам слънце.Сбъдвам листопади.И все до твоя поглед всичко свеждам.Не мога да плета, но да разплитам мога.Подай сърцето си - от цяло, до конец ще го докарам.Едно кълбо, със прежда от тревогаи две очи в които да избягам...
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи