*** *** ***                                                          *** *** **
На късчета разкъсах се,                                     Едри капки дъжд...
раздадох се,                                                      След тях остават
разпръснах се                                                    само сиви облаци,
на хиляди места                                                 галещи
и вече ме няма...                                                прозореца
А всъщност съм навсякъде -                               разплакан...
безбожна,
луда                              
светлина!                                                                        *** *** ***
                                                                                     Небето се разпори от светкавици -
*** *** **                                                                     пропукана стена.
Със тихи стъпки влиза вечерта,                                      Земята диша тежко.
на пръстите си носи аромати.                                          Стана тихо.
Надиплят стаята вълни вечерни красота.                        Заваля.
Изплува лодка - детството забравено...
               
*** *** ****                                       *** *** ***                        *** **** ****
Вратите не заключвай.             От самота не ме е страх.             Опитах се
Иде вечер.                               Стените нямат слух.                   да си закърпя
А толкова самотници                 Дори да вия                              самотата.
остават вън.                             в лепкавия мрак,                       Налоих парченце
Как няма никога                       стените                                      овехтяла надежда
да се научим                            няма                                          и във иглата
за другите да бъдем                да ме чуят.                                 с избистрена нежност
сбъднат сън?                           А утрото                                     за сетен път
                                               е винаги далече.                        вдянах конец.
                                               Като началото                            Заситних бодове
                                              на Млечния път.                         от мъчни радости
                                               Затуй изпивам всяка                  и внезапни омрази.
                                               вечер                                        Вдигнах глава -
                                               самотността си                           добре стоеше
                                               на един дъх!                             закърпената ми душа
                                                                                               и една сълза
                                                                                               я мокреше вече...

*** *** ***                                    *** *** ****                     *** *** ***
Самота...                                         Изгладнялата                  Вятър напира
Пълзи по стените.                            ми за нежност                  в прозореца.
Криви ги.                                        душа                                Бунтува нощта.
Размества ги                                    търси твоето тихо             Тревоги шарят
и достига до                                    присъствие.                      кожата.
тъмния квадрат на прозореца.          А те няма                         Горчиш,
Запечатва се там.                            и самота                            самота!
Не си отива.                                    стяга гърлото ми
Иска заедно с мене                          с костеливи
да гледа луната,                              пръсти...
попила в снега...
Докога?

*** *** ****                                         ** *** ***                                *** *** ****
Двама се обичат!                                    За невъзможната любов         Сънувах те.
Светът смиено коленичи!                        ще ти разкажа.                      Мъглата ни делеше.
Глава навежда,                                      За взривовете                        Да се докоснем
молитвеноръце събира.                          тихи                                       пречеха ни облаци
Забравя за добро и зло.                         на кръвта.                              от лунен звън.
Изтрива паметта си прашна                     Да ме жадуваш искам              Събудих се.
от предрасъдъци и мисли                       като хляба                              Бях плакала
и изтръпва от тревога -                           и като                                     насън.
ще съхрани ли слънцевото чудо?            глътката вода!
Когато двама се обичат,
СВЕТЪТ СМИРЕНО КОЛЕНИЧИ!

*** *** ****                   *** **** ****               ** *** ** *
Дълго ме прегръщай.        Очите ти                      От тревожна пролет
Да спре дъхът.                 ме спряха.                   в шепите си сбрах
Да няма памет.                  Пронизана от               няколко премръзнали
В очите ми                        синьо                           кокичета -                    *** *** ****
отново се                          онемях.                        да ги стопля                Тъгувам те...
завръщай.                        Остава миг,                   със дъха си плах        Очите ме болят
Там нощо друго                преди да трепнеш,         и да кажа                от взирането в мрака
не остана.                         за да остана                 тихичко:                    Пътеките мълчат.
                                        в тях!                           Обичам те!                  Горчи очакаването.


*** *** ****                         *** *** **                   *** *** * **** 
От цветен прашец                  Художникът                От тебе мога всичко да приема.
си направи боя.                     със опитна ръка           Милувката.
От вятъра - платно.                извая моя образ           Плесницата.
С очи ме нарисувай.              и ми обеща                   Ти си моята поема.
Недокосната и жива              да бъда вечна              Всеко ден те сричам.
ще сляза и ще си отида!         и единствена -             Ще се науча ли
                                            каквато досега              да те обичам
                                            не съм била...                очарована и омагьосана?
                                                                                 А всичко в мен
                                                                                  да те отрича?

*** *** ***                                    ** *** **                                 *** **** *****
Кой ще ме утрши,                           Премръзнах.                             Улягам с годините
моя любов?                                    Цяла зима безразличие.            и ставам знаеща.
Кой ще ми вдъхне вярата,              Студено ми е.                           От изненадите
че утре задоблаците                       За любов.                                не ме побиват
ще се покаже слънцето                   По ледове човешки скитам...    тръпки  хладни.
да ослепи очите ми                                                                         Косите ми сребреят
и да ми каже:                                                                                 и все по - рядко
Вярвай! Обичай!                                                                             карам малкото
Няма самота!                                                                                   момиче в мен
                                                                                                      да се засмее...

*** *** *****                                                            *** **** ****
Като осъдена на смърт                                             Сред много безсънни нощи,
изправям се пред утрото на всеки ден.                     сред таз тъга,
Връхлита светлина в очите ми                                   която тлее още,
и с болка ги затварям,                                               аз знам, че ще се зароди
за да пресека деня -                                                нов порив,нова светлина
пространството, изпепелено от обиди,                       и щв удави моето безверие
и да поема с фибрите на свочта душа                        в море от красота!
зловещия и най - прекрасен жребий -
ОСЪДЕНА СЪМ НА ЖИВОТ!