нали съм си звезда,
светя със своя светлина,
но защо ли от далечната земя
ме забелязват едва,едва.
Дали хората от грижи все заети,
нямат време да вдигнат те глави,
и гледайки звездното небе
да помечтаят за миг поне.
Мислиш ли?
Това е много тъжно!!!
Аз имам една максима в живота, която гласи:
"Днес, ако не намеря нещо, което да ме накара
да се усмихна, значи съм загубена.".
И така, всеки ден намирам по нещичко...
Пожелавам го всекиму!:)
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи