В косите ти бухнали
оплитат се
развихрените ми
мечтания…
И помен си нямат звездите,
че всяка вечер
безмълвно
ги свалям за теб
в мига щом изгреят…
Заспиваш с умора -
угаснала в дневните грижи
за хляба-
насъщния…
А аз те целувам...
И бързам към утрото –
да вдишам съня ти
… а после -
да зърна
капчица Обич
в очите ти…