~°~

Така заченаха света - 

и залези.

Наоколо – безкрайна необят.

Звезди,

     планети,

                прах,

площадчици за кацане.

Така възлюбих тази тишина...

Преди да съмне, казват,

тъмно е.

В душите ни посяха светлина,

за да намерим

пътя си за връщане.

Вратите са широки, но снижават се,

дърветата

при всеки бурен порив.

Защо тогава се стремим

да раснем,

наместо да се впием в корените си?

Защо се борим с бурите, а после

заспиваме сломени на стърнището...

Дали пък пътят ни осеян с тръни

не е стремглаво втурване

към нищото?

Дали не се боим, че ще загубим

посоката сред толкова пътеки?

Така заченаха света...

Площадчици...

       Звезди...

            Планети...