Като пясък във шепите детски
се изнизаха летните дни -
имах теб, ти имаше мен,
а защо сега сме сами..?

Като слънчев лъч в есенен ден
си пробивам път сред мъглата
изградена от моя си страх
и от твоята грозна апатия...

Като малко дете се опитвам
да си взема парче свобода,
да докосна на пръсти небето,
да прегърна с ръце любовта...

Като чайка, която уплашена
от разбитите морски вълни
отлита с писък от пясъка
си отиваш от мене и ти.

И напразно е всичко, разбирам,
като глупава детска игра
аз не мога да върна магията,
ако ти не желаеш това...

momo, 2001