Езеро

от efina на 27.05.2010 21:58 7 коментара , 423 прочита

Сега съм езеро и ми е някак лесно

да отразявам

присъствието ти, макар, че

очите ми са самодивска песен -

красиви,

но все пак, палачи.

Водата е отмила същността ми,

до гладкост,

съвършено равна.

Твърдиш, че ме познаваш.

Аз не вярвам.

Познаваш другата жена,

която днес не съм,

но бях отдавна...

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от pestizid на 27 май 2010, 22:46

не само езерото не потрепва,
дори и вятърът е усмирен
и няма ги вълничките по тази тиха гладкост,
но пък такава съвършена гладкост...

Харесвам езерата, а също и твоите прозрения.
:)

# | от efina на 29 май 2010, 09:48

Благодаря ти, Дона, на теб водите винаги са ти били слабост:)

Да не забравяме "твоите" реки!!!

# | от Vili Georgieva на 04 юни 2010, 21:04

Приемам го буквално, много ми харесва. Поздрави!

# | от efina на 06 юни 2010, 08:45

;)

# | от krasimir tenev на 06 юни 2010, 15:13

Хубава метаморфоза! Щом посига съвършенстово...:)

# | от Makke на 18 юни 2010, 17:58

Много красиво, но защо ми се приплува :)

# | от efina на 19 юни 2010, 10:08

Недей, моето езеро е за удавници :);) Ето ти малко моренце...

Нямате права да коментирате тази публикация.

Езеро

RSS за коментари Коментари

Навигация

Начало

BgLOG

Поезия

Разглеждане

Архиви

Ключови думи