Езеро
от efina на 27 май 2010, 21:58
Сега съм езеро и ми е някак лесно
да отразявам
присъствието ти, макар, че
очите ми са самодивска песен -
красиви,
но все пак, палачи.
Водата е отмила същността ми,
до гладкост,
съвършено равна.
Твърдиш, че ме познаваш.
Аз не вярвам.
Познаваш другата жена,
която днес не съм,
но бях отдавна...