Равномерното тропане на идеалните обувки. Безумно острите токове се забождат и назъбват нервните окончания на дамите още преди да са видели непознатата (в слуха на кавалерите този звук е нежно и съвършено извит).Тя влиза в бара.Небрежната походка кара жените да ревнуват не само своите мъже, а даже чуждите.Поръчва си мартини (срамувам се, че пия водка),усмихва се(оправям си тайничко гланца).Приятелят й мисли: „Чудна е!”(и моят мисли същото)и оглежда прилепналата рокля(поприглаждам си полата),после отмята косите й(колко глупаво, с опашка съм)и я целува.Жените мислят: „Леле, да ми падне тая…”Мъжете: „Да ми падне тая, леле…”А тя не трябва да е ничия. Трябва жените да дразни, мъжете да блазни.Да ни кара да искаме повече от себе си и мъжете – нищо от нас. Тя сякаш е създадена, за да греши.А мъжът – да й прощава.
:)
Поздрави за стиха! :) И мен ме усмихнаха допълненията в скоби :)ПП: погледни, моля те този линкhttp://www.bglog.net/Poetry/13095
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи