В отговор на...

от telescope на 15 юни 2007, 00:39

Категории: Поезия

 

Равномерното тропане
на идеалните обувки.
Безумно острите токове
се забождат и назъбват
нервните окончания на дамите
още преди да са видели непознатата
(в слуха на кавалерите
този звук е нежно и съвършено извит).
Тя влиза в бара.
Небрежната походка
кара жените да ревнуват
не само своите мъже,
а даже чуждите.
Поръчва си мартини
(срамувам се, че пия водка),
усмихва се
(оправям си тайничко гланца).
Приятелят й мисли: „Чудна е!”
(и моят мисли същото)
и оглежда прилепналата рокля
(поприглаждам си полата),
после отмята косите й
(колко глупаво, с опашка съм)
и я целува.
Жените мислят: „Леле, да ми падне тая…”
Мъжете: „Да ми падне тая, леле…”
А тя не трябва да е ничия.
Трябва жените да дразни,
мъжете да блазни.
Да ни кара да искаме
повече от себе си
и мъжете – нищо от нас.
Тя сякаш е създадена, за да греши.
А мъжът – да й прощава.