Аз ще дойда при тебе с дъжда.

Ще дойда със лошото време,

облечен със вятър студен,

подгизнал и шляпащо- мокър.

Аз ще дойда при тебе, когато

всички други се свиват на сухо.

Когато си най- самотна.

Когато сърцето е глухо.

Когато си депресирана,

заради лошото време

и ти се струва

че тегнат над теб,

всички човешки проблеми...

Ще дойда за да те усмихна...

или поне ще опитам.

Ще дойда за да помълча с теб.

Да те погледам,

без да те разпитвам.

Или ще се къпя

в потока на думите ти

който ще ме залива.

Прекрасно е че и ти,

като времето

си непредвидима.

Или просто ще те погушкам

и ще рошкам косата ти,

като малко котенце

свило се в моите обятия.

А когато навън

е светло, слънчево, красиво

тогава си имаш всичко.

Тогава ти си щастлива.

Имаш целият свят,

пъстротата,  

звънкият смях на хората,

топли чужди обятия...

Ще си тръгна с дъжда.

Но недей да се молиш за дъжд,

когато искаш  да ме видиш.

Просто е, намери ме.