Аз ще дойда при тебе
с дъжда.
Ще дойда със лошото
време,
облечен със вятър
студен,
подгизнал и шляпащо-
мокър.
Аз ще дойда при тебе,
когато
всички други се
свиват на сухо.
Когато си най-
самотна.
Когато сърцето е
глухо.
Когато си
депресирана,
заради лошото време
и ти се струва
че тегнат над теб,
всички човешки
проблеми...
Ще дойда за да те
усмихна...
или поне ще опитам.
Ще дойда за да
помълча с теб.
Да те погледам,
без да те разпитвам.
Или ще се къпя
в потока на думите ти
който ще ме залива.
Прекрасно е че и ти,
като времето
си непредвидима.
Или просто ще те
погушкам
и ще рошкам косата ти,
като малко котенце
свило се в моите
обятия.
А когато навън
е светло, слънчево,
красиво
тогава си имаш
всичко.
Тогава ти си
щастлива.
Имаш целият свят,
пъстротата,
звънкият смях на
хората,
топли чужди обятия...
Ще си тръгна с дъжда.
Но недей да се молиш
за дъжд,
когато искаш да ме видиш.
Просто е, намери ме.