Аз съм само едно дърво и стачкувам. Стачкувам заради това, че години наред минаващите покрай мен превозни средства кършат клоните ми, без да се извинят. Затова, че прахът, който ни засипва, не остави празно място по листата ми. Затова, че птиците, които правеха първия си опит за летене от моите клони, са толкова малко. Затова, че мръсният въздух навсякъде около нас не ми позволява да дишам, а камо ли да изпълнявам функцията си... Затова, че лепят обяви, слагат табели  и прочие по мен, но днес, когато стачкувам, повечето се правят, че не ме забелязват. Затова, че корените ми  не могат да намерят пролука в иначе разнебитения асфалт, тъй като попадат в графа „плевели”. Затова, че ... стачкувам. Не зная как и сега се уча. Години наред се правех, че не виждам, не чувам, преглъщах почти всичко и докъде стигнах?  Кой ме чу? Кой ме разбра?

 Аз съм само едно дърво и стачкувам!  Стачкувам без ултиматуми, в противен случай имам две възможности: да изсъхна (по възможност най-бързо) или да ме отсекат като „негодно”, защото съм надвиснало над „бъдещето” на нечия персона или кола последен модел 2007г. Стачкувам с надеждата, че всички чакаме пролетта. А какво е пролет, укротила халите зимни без разцъфнало дърво? Не търсят ли очите ви и малкото раззеленен живот по клоните ни или щъркелово ято в небето? Ако не, то нека да е вечна есен! Стачкувам с искането да посадите ПОНЕ ЕДНО  дърво напролет и то там, където няма да го сполетят моите беди. Но не му давайте само живот, а и шанс за оцеляване!

А аз ще помоля онези мили хора от последния етаж утре да изтупат трохите от покривката си върху мен, за да изпратя по последното врабче, което от време на време ме навестява, следното съобщение:

ДРАГИ ЛЕСНИЧЕЮ, АКО НЕ СТАЧКУВАШ, ЕЛА И МЕ ОТСЕЧИ!

Оставям на вас, които не сте посадили нито едно дърво в живота си, да помислите къде ще завържете гергьовденска люлка за децата си?!

 Десислава Атанасова - учител по математика в Първа езикова гимназия гр. Варна