Бъдещият министър г-жа Фандъкова е опитала да маркира приоритети в интервю пред в. Дневник. Аз ги намирам малко повече отколкото могат да бъдат изпълнени в рамките на един мандат, поне половината от който ще мине под знака на криза и бюджетни рестрикции. Вие какво мислите?
За да е честно, казвам кои са двете най-важни (за приоритетно правене) неща според мен:
1) закона за училищното образование - цял, вклучващ всички форми и степени и много точно и разбираемо определящ кое ниво на управление какво има изключителната компетентност да прави. нужно време 1,5 години. заедно с коректното обществено обсъждане.
2) оптимизацията на учебното съдържание - извършването на несвършените (вече 2) 4 годишни прегледа, установянане на неработещите части, почистване, проверка за съвместимост с възрастовите особености на децата и определяне поне на минимума в ДОИ, за да могат учителите да си служат именно с ДОИ при определянето дали минимума е покрит от техните ученици. На следващ етап - може и оптимум и максимум да се дефинират. От определянето на минимума зависи и това да повярваме на системата за външно оценяване и скалата за оценките по нея да се стабилизира. нужно време 2,5 години, заедно с коректното събиране на информацията от учителите, анализа й и извършването на промените при достаъчно широко участие на учителите.
Ако се правят паралелно на 3-ата година на мандата системата, ще постигне недостигано никога в последните 12 години спокойствие и яснота. Което ще освободи много министерски сили за науката и ВО :-))))
Относно краткото изложение на намеренията на Фандъкова мисля като теб, Мария.
Мисля, че програмата е прекалено амбициозна и че за да постигне успех са й нужни следните 3 предпоставки:
I. Предизвикване на истински широк диалог с цел уточнявне на желаната посока на развитие на училищното образование.
II. Разкапсулиране на образователните управленски структури в смисъл допускането, като начало, на гражданско участие при взимането на важни решения. Което на по късен етап да се еволюира в "покана" и "стумулиране" (на гражданско участие).
III. Децентрализация на управлението. Ако новият министър на образованието си мисли, че ще може да откликне подобаващо на образователните нужди на целокупния български народ, продължавайки да управлява централизирано и лично всичко (както неговите самонадеяни предшественици), трябва да знае, че е обречен на провал. Ние ще му го кажем ясно, ще подкрепим думите си с аргументи и план за действие по децентрализирането.
---
Аз съм на мнение, че трите горни неща са фундаментални и задължителни и за дефинирането на минималните образователни изисквания, каквото би трябвало, но не са ДОИ*.
________________________
*ДОИ означава държавни образователни изисквания, което е доста различнно от минимални образователни изисквания. Признавам си, че изпитвам известна антипатия към ДОИ ... заради Д-то.
Съгласна с принципите изброени от Павката. Именно с тях трябва да се направят двете основони неща за правене.
Пояснение за ДОИ. Аз има предвид, че е спешно прецизирането точно на за ДОИ за съдържание (има маса други ДОИ - за оценяване, за правоспособност, за документация и пр. и не малко от тях имат нужда от сериозен ремонт, но този на съдържателните е най-спешен). И още по-точно - по-прецизно обвързавне на ДОИ за съдържание с учибнети програми по предмети. Пояснявам по-подбробно:
ДОИ по идея са минимума на съдържание, което трябва да се овладее за един цял етап. Т.е. за да може при конкретната си ежегодна работа учителите даса сигулни, че водят децата напред през етапа в добър ритъм - учебните програми по разните предмети трябва да са така направени, че да представляват конкретни парчета от един цял пъзъл - този на съответното ДОИ. Обаче на практика не е така. Някои учебни програми изобщо не съдържат елементи, които са предвидени за постигане като ДОИ, а други съдържат едни и същи елементи с програмите по съседна дисциплина. Освен това програмите са съставени за различни нива на овладяване на материята, но без да прецизират, коя част от тях съставлявава минимума и кои са надграждащи и задълбочаващи - за да служат на профилирано обучение.
Вярно, че ДОИ (етап на обучение) са "нов" елемент за образвоателната ни система и не беше добре разяснен нито смисълът нито ролята им, нито връзката с учебните програми (учебна година). Вярно е, че през 1999 програмите са формулирани без прецизност за нивата, заради главоблъсканицата около профилираното обучение. Затова през 2003 беше предвидено (З-н за учебния план...) да се прецизират, на базата на конкретен опит събран обратно от учителите след 4 годишно прилагане на съответното ново учебно съдържание. Обаче нямаше кой да изпълни закона. Следващия законов срок беше 2008. Пак имаше по-спешни неща. И сега дои-тата изглеждат крайно зле, на фона на нарастващия брой вътрешни и външни "оценявания". Защото оценяването ни още не може да надхвърли доста скромната цел да мери само знания. Ако не искаме да иде на вятъра целия труд и пот хвърлен за оценяването (десетки хиляди учители се трудят ежегодно от 2 години освен за вътрешното и за 4-те "външни" оценявания) - спешно трябва да се прецизират нивата на знания в учебните програми, да се изчистят от неизмерими абстрации формулировките на ДОИ и така да стане кристално ясно какъв е миминума, който покрит от учениците е достатъчен, за да не повтарят клас или да получат свителство или диплома за съответната степен на образование. И да спре безкрайното лашакане от "супер ни е образованието" до "образвоанието ни е пълен кбоклук", което е голяямо губене на време, за правене на образование.
Можеш ли да ми дадеш един линк към тези прословути ДОИ, Мария? Благодаря ти!
Ти ми говориш за "съдържание". (Учебно съдържание, нали така?) А аз говоря за (минимума) резултати от училищното образование. Двете неща са страшно различни. Не си ли съгласна? Ако едно дете посещава 250 часа предмета Български език (или колкото е там нормативът фиксиран в ДОИ) в началния курс, това гаранция ли е, че може да напише един смислен текст без правописни грешки? Аз не мисля.
Мисля, че ние ще трябва да работим по дефиницията на минимума резултати, ако изобщо решим, че е необходимо. Така акцентът ще е върху постижението, а не върху вложеното (усилие/ време/ материали). Само така ще можем да коригираме работата си, за да можем наистина да "развиваме уменията и умножаване знанията на децата" (за да цитирам направлението по което се движим, след днешната Прокламация на Целите ).
Виж какво намерих по интернет по "Децентрализацията на управлението на училищното образование в България".
Ето Павка само имай предвид, че е 98 стр.,
Наредба № 2 за учебното съдържание
Децентрализацията я знам отлично. Даже съм й писала пространна рецензия. Но тя дава само няколко "парапета" - като посочва грешки за избягване. Не дава скица на цял процес. Част от изводите са доста спорни.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи