Концепцията на МОМН

Дори,

За жалост, аз на обсъждането няма да мога да бъда. (Пиша ви от Италия) Затова седнах да напиша всичките тези неща. А имам и още.

Ето нещо важно, за което си дадох сметка внезапно само преди минути, прелиствайки отново Концепцията.

Ние в момента обсъждаме, и без съмнение ще стигнем до, една обща визия за училищното образование в България. Нали така? Моето желание е паралелно с това всеки, всяка личност, родител, професионалист, кмет, организация, институция, училище, местна общност, да започва да дефинира сам мисията си - своята роля, приноса си в реализацията на горната визия.

Значи визията е обща, а мисията "персонална".
Визията е посоката, мисията - пътят, който всеки ще избере и извърви сам (или в компания).

Проблемът на министерската концепция, както на всичко друго родено в МОМН, е, че се опитва да дефинира чуждите роли/мисии, без да е наясно със своята. Авторите й нямат ясна визия за бъдещето на образованието в България, обаче са се заели с мисията да разпореждат кой, какво, кога, как и колко. Това им е проблемът.

Например в част III.2 на концепцията четем:

Мисия на детската градина и на училището - „Детска градина и училище НА всеки” :
• Поставя фокуса върху развитието на личността на детето и ученика.
• Осигурява възможности за лична, социална и професионална реализация на всички граждани.
• Допринася за постигне на устойчив обществен и икономически просперитет при утвърждаване на демократичните ценности, уважението към различието, социалното сближаване, активното гражданско участие и междукултурния диалог.
• Възпитава в разбирането, че приобщаването в образователната система на всички деца и ученици, независимо от различията им в образователните потребности, е ценност за цялото общество и негова грижа. 

Обаче според мен това са неща по-подходящи за общонационалните цели на училищното образование. Изобщо, има здраво объркване на понятията.

Пиша ги тук,... за да са готови за вторник.  

А тя дискусията вече си тече. Не мислиш ли?

... думи, без реално съдържание...

Съгласен. Съгласен, Дори.

Аз затова бях спрял да чета всякакви текстове, произведени от управляващите. Обаче всяка нова фигура в МОМН (сега Дамянова, преди Ломева) за мен е носител на надежда, че нещата се променят към по-добро. И за да проверя дали наистина е така, чета какво пишат. И се сблъсквам с безумните им постановки и с декларациите им без ред и смисъл; и с пороя от думи, чието значение е фалшифицирано, непонятно или нечувано за мен. И не мога да се ориентирам там толкова дълго и  до такава степен, че ми се гади. Обаче нали все се надявам... най-накрая започвам да разбирам, а после разбирам добре какво са искали да кажат и защо са се оплескали пак така лошо. За 3 години наблюденията ми са че всеки нов управленски (проекто) документ/позиция/стратегия следва все същите етапи в жизнения си път. И те са:

• Нов герой в управлението внася нещо свежо  (свое или дори наше!) в документа обнародван непосредствено след назначаването си (преди беше "стратегия", сега е "концепция"), но
• Фантазията и силите му не стигат за изработването на цялостен, смислен и логичен документ в достатъчно кратък срок, и заради това
• от един момент, или буквално от един параграф, нататък започва да доминира пак стилът на старите кримки, налагащи традиционното си безсмислие. Поради липса на собствена позиция те забъркват хубава смес от свежите и своите неща, с добавка на думички като европейски, глобален, учене през целия живот, Европа 2020, болонски процес и готово.
• Документът е готов и изтипосан в сайта за радост на шараните като мен, за които започва поредното ходене по мъките за дешифрирането му. "Експертите" пък се кефят, като гледат как шараните кълват страстно на поредния им боклук, което им осигурява други 10-15 месеца спокоен живот "в събиране на мнения".
• Следващият  документ (позиция или последващо действие) в мандата на новия герой по нищо не се различава от онези на неговия предшественик. (Обикновено се набляга на  посещения в училища и детски градини и срещи с по-удобните НПО). Новият герой е смазан,  занулени въплатен хармонично в системата. "Експертите" ликуват и продължават постарому, шараните се чудят, народът псува.

Това само като наблюдение.

Как ще излезнем от това зацикляне разказвах вчера - със силен външен за системата удър, който се нарича НАША ПЪЛНОЦЕННА ВИЗИЯ. За целта трябва (повтарям се) да се концентрираме отново само върху духà - философията на образованието, което желаем за нашите деца. Да стесним и върнем обществения дебат отново към темата за смисъла, за философията и целите на образованието днес. И да говорим САМО за смисъла, за философията и целите на образованието. За нищо друго! Чак като го изясним този смисъл, ще прозрем и невъзможността да го постигнем с досегашните си методи. От там нататък ще е лесно.

  Хареса ми изказването на г-н Игов.

  Мисля,че много трудно ще се оправи ОБРАЗОВАНИЕТО в нашата мила родина.А от това най-много ще пострадат нашите деца.

Chopar wrote :
"Концепцията започва и свършва със Закона".  Повеле, всичко свършва със Законя. Всяка идея трябва да бъде облечена със Закон, за да може да се предложи на обществото, и то да вкуси от нейната плът.

---

Chopar wrote :
Може, Павеле, може. Винаги може и по-надолу.  Включително и с философия и с визия. Процесът е глобален. Все повече се убеждавам, че философията на новото образование, както и на старото е сбъркан. Истината е някъде там - като липсващото звено между маймуната и човека.

Сигурен ли си, че си наясно с философията на Новото образование? Добре, де. Ти бъди нащрек и след време ще си говорим пак по този въпрос. Ще ти припомня тези твои думи (Да не ги затриеш, хей )

Как ще намерим пари? Парите са, забравили сме го(!), средство за улесняване на размяната на стоки и услуги. Което означава, че размяната може да става и без пари, в натура, но е доста по-неудобно. Дотук съгласен ли си?

 Павеле, докато го изяснявате този дух, ще минат толкова години, че самият дух на времето вече ще е променен и вие ще трябва да започвате нова концепция с друга философия и мисия. Тази концепция, колко време вече и избистряте духа и мисията.

 За Закона не съм съгласен - той не е инструмент, той Е идея /идеи/.

Pavel_Lazarov wrote :
Колкото време отнеме, толкова, Чопар. Иначе се връщаме към методите на Др. Тодор Живков и приключваме разговора.

 Павеле, ако приемем, че твоята концепция беше започнал да я развиваш през 80-те години с темповете, с които още изяснявате духа и може би към днешна дата тя щеше да е готова. Но вече и тотално неприложима. Това имах предвид. Светът, децата, държавите вече се променят много динамично. Вие не можеге да създадете устойчива концепция за 100-200 години напред. Колкото и да ви се иска.

Вие не можете да създадете устойчива концепция за 100-200 години напред. Колкото и да ви се иска.

Ще ти разкажа друг път как става всичко това. 

(Преместих приказките за паралелните валути в темата Регионалните валути - Път към стабилното изобилие, по която бяхме писали през май 2010 г.)

Това, което са написали  образователните експерти, е концепция за школуване -17 години престой  на децата в  училищни институции ( като 9 години престоят им ще бъде целодневен). Тези 17 години  школуване са достатъчни да превърнат  личността в човешки ресурс за монополизираната ни икономика и в дисциплиниран електорат за партийната олигархия. Да напомним на чиновниците, че  е необходима концепция за  образование с "отворен код", а не закон за "школуване"(дефиницията  на Дж. Гатоу)

МОМН  е най-големия "работодател" в държавата  и осигурява трудова заетост на над 70 000   човека, но  не трябва да възприема децата като абсолютна собственост и да  им ги  предоставя за "стандартизация" !

В отговор на всичко изписано и казано от вас, скъпи колеги, мога само да споделя, че от две години аз съм в мир със себе си.Правя полезното и необходимото за деца, но извън  образователната система.Според скромното ми мнение това ще да е пътят.Родителите, с които работя не са богати, защото в провинцията, такива не са много, но въпреки всичко намират начин и са доволни.Смело го казвам, защото наскоро проведох анкета, която ми сочи , че това е верният път  и родителите са удовлетворени от начина, по който се обучават и възпитават техните деца.В интерес на децата ни, явно това е пътят , за да не са подложени на системен училищен тормоз, от където и да го погледнеш.Ако на някой му е интересно, мога да приложа анкетния лист и резултатите, не се притеснявам.

Личностите от МОМН или както и да се нарича нямат желание да се учат, а в Новото образование ,Павка, си мисля, че имаме нужда и от практици.Защото теорията е важна и основополагаща, но хората с опит, от живия живот, също могат да  дадат ценни съвети!

Лек ден и пак ще чета.Трябва да сеоправят тези неща и всеки търси начин.Това е моят начин!

Доротея,  

Казваш

... Мога само да споделя, че от две години аз съм в мир със себе си. Правя полезното и необходимото за деца, но извън  образователната система. Според скромното ми мнение това ще да е пътят.

Аз съм сигурен, че това е пътят, мила. Наистина е това, само че повече хора трябва да го проумеят и поемат по него без страх и без някой да им се пречка. И за това работим, знаеш.

За нуждата от практици също съм съгласен с теб. Има си хас!

Ами ако отново рибата се вмирише откъм главата, жалко за добрите намерения.