Позволих си да копирам съдържанието тук, с моите коментари:
Ще допълня и аз.
Училището формира личности, разширява кръгозора и възприятията ни към заобикалящият ни свят. Предоставя безценен опит в овладяването на природата, инструментите с които боравим и самите себе си. Формира волята и трудовите ни навици и разчитайки на стабилната база от знания да преодоляваме творчески и разумно предизвикателствата които до сега не сме срещали.
Учи ни да мислим и чувстваме.
Ако не направим веднага една уговорка, рискуваме да говорим за 3 различни неща, приятели!
Ако говорим за УЧИЛИЩЕТО, отговорите ми ще са едни.
Ако говорим за УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, отговорите ми ще са други. Ако говорим за ОБРАЗОВАНИЕТО - трети.
Ако говорим за УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, отговорите ми ще са други.
Ако говорим за ОБРАЗОВАНИЕТО - трети.
Ние и децата ни се образоваме навсякъде, във всяка една житейска ситуация. Искам да си дадете ясна сметка, че харесва ли ни се, или не, училището далеч не изчерпва образованието. Същото важи и за организираното/формалното/училищното образование спрямо образованието изобщо. Извън училището и извън формалното образование остава един цял свят, за който рядко си даваме сметка. Очевидно е дошло времето да си я дадем. И не защото съм някакъв маниак на определенията, ами защото иначе анализът не върви (... поне моя не вървеше цели 3 години докато не формулирах горното твърдение).
И така, за какво ще си говорим за образованието , за училищното образование или за училището?
Емо,
Допълних горния си постинг. Писали сме едновременно.
Казваш "училището като институция". На моя език това е (формалното) училищно образование.
Какъв е смисълът на училищно образование? Какви са хубавите ни намерения, пращайки децата си на училище? - Аз и Новото образование сме еднозначни по този въпрос. Написали сме го и сме го прокламирали с документа "Целите на училищното образование в България".
Какво е училищно образование в момента? Какъв е неговият смисъл? Нямам нерви и излишно време да се занимавам с тези въпроси. А и съм обещал публично никога повече да не се изразявам с негативни термини...
Понякога се чувствам като последния мохикан, който иска да постигне нещо с децата, които обучава. На ръба съм обаче и аз да се плъзна по плоскостта. Защото не виждам смисъл нито в държавата, нито в нацията.
Странно, а аз си мислех, че не "неформалното образвоаие измества формалното" е логически нон-сенс. Според мен двете са паралелни реалности и това че човеците преминават през всяка от тях не ги прави конкурентни и взаимноиместваеми. Т.е. не делят една и съща териотрия. Напълно е възможно формалнто образование да изчезне, но няма да е заради "победата на неформалното" и впорчем, когато стигнем до момента на ненужност на формалното образование, изобщо не е сигурно, че неформалното ще продължава да се смята за необходимо.
@Чопар, що за мрачна мисъл за смисъла на държавата и нацията ти е минала през главата точно на 15 септември?
Доколкото страха като фактор да се възпира творческото, за мен това си е несериозно. Още повече при наличието на предмети като литература, философия, етика, СИП-ове и прочие. Идеята на училището е не само да ни учи, но и да ни научи как да учим, или с други думи въз основа на натрупаните знания да ползваме собствената си глава.
т. 11 не съм разбрал правилно. Аз я разтълкувах като уплатняване на времето, а не като среда създаваща чувство на интерес с учебна насоченост.
Иначе позицият ми си е тъкмо на теория. На практика в училище може да се проповядва и терористичен екстремизъм. Знам и, че всичко зависи от подготовката и личностните качества на учителите. Зависи много и от училището. Мой съученик със среден успех 4 и нещо смени училището с което се оказа, че получава с лекота 6-ци, защото майка му планира да го праща студент. На теория говорим все за училища, на практика не.
Може да се каже още много, като не подминаваме и обидното отношение на държавата към учителите като разход, а не национално богатство. С какъв респект ученик ще попива знания от учител който няма пари да си оправи зъбите, какви перспективи дава добрият успех, какво е полезното от онова което се учи, на какъв език са написани учебниците, все въпроси които не могат да получат еднозначен отговор...
Мария,
И аз мисля, че има известен конфликт, т.е. контраст м/у това, което формалното образование учи и "урока", който децата волю-неволю получават от момента, в който учебният час свърши... Особено ако предметът е бил "Етика" (или как се казва сега, незнам). И това е едно от нещата, което карат децата да загубят доверие и в урока, и в учителя, - понеже имат още вяра в собствените си усещания.
Иначе е вярно, че осъзнаването на живота и света се случва в училище и извън него без някаква конкуренция. Ето в горния случай децата разбират, че някой ги мами, и развиват защитни рефлекси.
Мен ме дерзае един друг въпрос: кое е нещото в училище, което може да пребори "наученото" от телевизионния екран?
Интересните въпроси, дето ги повдигаме тук стават вече прекалено много, Емо.
Работата е там, че ... да, учителите наистина са хората, които дават облика на едно училище и влияят най-много на децата, но са и ... проводника (понеже са отражение, продукт) на мухлясалата тиранична система до децата.
За епохалната промяна са ни нужни Учители с главно "У". Де ги в днешното училище?! И доколко са свободни да следват убежденнията си и да учат на свобода с действията си, а не с учебния материал?
Не ме разбирайте грешно, учители. Не казвам, че не заслужавате уважение и по-високи заплати, не. Аз казвам просто, че нещата са безумно сложни и че все още съм в търсене на пътя, който ще ни отведе до Новото образование, в което всички (всички!) учители са вдъхновители, за каквито говори Емо.
"Мен ме дерзае един друг въпрос: кое е нещото в училище, което може да пребори "наученото" от телевизионния екран?" - учителят според мен. Това и правя в много от часовете си - избивам им шаблоните на т.нар. обществено мислене, което за мен е едно от най-ужасното нещо на този свят.
"Цялата инфрмация, която я има в учебниците, вече е само на един клик разстояние. При това с клипчета, анимации, инетерси и любопитни експерименти, приложения в живота.... С какво може да ме спечели един час по биология в училище, пред това да прекарам 20 мин. с компютъра в интернет?" Около 90% от ученицитене биха прекарали пред компа и 5 минути за да научат нещо. Казвам го от опит. Единични бройки са. Отново учителят е отговорът.Но ако няма и необходимата техника също ще му е трудно. Макар, че и без нея може.
"Идеята на училището е не само да ни учи, но и да ни научи как да учим, или с други думи въз основа на натрупаните знания да ползваме собствената си глава." - това е най-важното.
"@Чопар, що за мрачна мисъл за смисъла на държавата и нацията ти е минала през главата точно на 15 септември?" - аз държавата и народа отдавна съм ги отписал. Не е само на конкретната дата.
Павка, аз пък бих ти обърнала въпроса за да му видиш отговора, който на мен поне ми се струва очевиден. Ето какво дава тази операция по преобръщане: Защо по телевизията/нета дават неща, които после трябва да бъдат борени организирано при децата от нарочни институции? По острата форма на същия въпрос е откъде накъде предприемчиви и мързеливи възрастни от всякакви професии ще разрушават и ли оставят да бъде разрушена средата около децата, която им е нужна за пълноценно израстване, пък учителите ще носят цялата вина, че не могат да ремонтират причинените щети?
Училището съществува и е живо докато има обществен интерес децата да учат. Щом този интерес изчезне - т.е. щом престане да има еднозначен отговор на въпроса добре ли децата да учат и какво е добре да учат - и училището изчезва. Съвременното училещ е на около 150 години. Нашата куртура (европеидната), която го смята за неразделна част от себе си е на 2500 или 2000 години. т.е. през 9/10 от времето нашият тип общество си е съществувал пълноценно и без училище. И нищо чудно, че въпросът за обществено-полезния смисъл на тази млада институция е отново на дневен ред. За трети път май откакто идеята всички деца да учат се е родила. Няма драма.
@Чопар няма да ти повярвам, че 2/3 от учителите "не стават," преди да ми кажеш как го прецени? с какво сравни нещата които учителите мога и правят, та стигна до това заключение. не се заяждам. просто е много разпространено, но никой от използващите го не може да ми обясни как се достига до него.
Хубаво де, и аз имам собствени наблюдния ма пак не мога да кажа общо стават или не стават учителите.
Аз бих казала че:
около от 10% от учителите са изумително добри класни ръководители (ролята им по отношение на класа като мини общество имам предвид, а не попълването на дневника и извиняването на остъствията).
около от 2% от учителите знаят да планират ОВП според нуждите на децата
около от 0,5% от учителите познават нормативната уредба на образованието
около 6% от учителите владеят интерактивни методи за работа с ученици от различни възрасти...и още около 65% си мислят, че владеят такива методи
около 20% от учителите ползват информация на чужди езици
и т.н. и т.н.
и никаго не мога да направя сметка колко "стават", защото още не съм намерила никъде описано и известено на всички българи какво значи "учителите стават". като не е ясно какво е да "стават", не може да е ясно и какво е да "не стават". не е ли така? и с външното оценяване има същия проблем. като не знаеш какво искаш да премериш, как ще си направиш аршин да го мериш?
Колеги,
видях въпроса, исках да реагирам веднага, после реших да почакам - защото самият въпрос не е съвсем коректен.В този план подкрепям това, което П.Лазаров казва за първи път на 15.09.- че трябват уточнения и конкретизации. Мисля си обаче, че след прекалено общия първи въпрос, след недостатъчния опит на Павел да целенасочи обсъждането, отново самата дефиниция "училището като институция" е много недефинитивна и тя отново позволи мненията да се търкалят накъдето си искат - и това вече е налице.
Не казвам, че това е само лошо - те проблемите са цяла планина. Но -както е казал дори Ленин, ако в началото не се решат, т.е. - изяснят общите постановки, то ние няма как да не се сблъскваме с тях /и липсата на отговори/ при решаване на по-частните и аспектни въпроси - каквито вече се нароиха.
НЯМА училище изобщо.За да започне разговор за него, Първо трябва да се отговори /или да се мисли, и да се уточни/ КАКВА е същността на Педагогическата дейност, КАКВА е нейната целева система, после - да се види кои са нейните агенти /институции и други фактори/, и тогава - все още в предварителен план - да се запитаме за Училището.
Дейността на педагога е средоточие на три явления /които са и компоненти на педагогическата дейност, но имат различна целева насоченост и перспективност/: възпитание, социализация, образование.Първото е най-близо до същността на човека и /безграничното и самоценно развитие на/ неговата личност, второто отразява противоречивото /но в условията на господство на социума/ лутане между свободата /безусловното условие на възпитанието/ и принудата /апотеозната функция на държавата като форма на обществото/, третото е отражение на прагматично-манипулативната цел на т.нар. "държавна политика"/позицията на даващият парите/ - която иска подготвена работна ръка.
Училището, т.е. - образователната система /като институция/, първо е конгломерат от различни структури /може да се говори за СМИСЪЛА - предназначението на всяка от тях, но поотделно - защото те са Различни/.
Второ, началото на "училището" не е в "началното" училище", а в предучилищното възпитание /с тенденцията да бъде в ранната възраст/.Ако това не се разбере, все едно да строите "училището" като наколно жилище.
Трето, йерархично съподчинените /на възпитанието - като необходим идеал/ цели на образователната система трябва да се проектират /да се снемат/ за всяко поетапно звено - за да се реши въпросът за съотношението - между: личността - гражданина и професията. Колкото по-"нечовешко", т.е.- функционално-частично /като документа за професионална правоспособност/ е предназначението на дадена образователна структура, толкова по-малко претенции трябва да има тя за значимостта си.
Тогава, и само тогава, ще се разбере и СМИСЪЛЪТ на Университета, не просто като ВУ - "висше училище", а като висш аналог на Детската градина /за която има уникален български принос с термина "Забавачница"/.
Е, за Кой Смисъл и на Кое Училище, ще продължи разговора?
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи