galina_fr,

Правилно е частните училища да получат ЕДС за учениците, записани в тях. "Парите следват ученика" и не може тези пари да спрат на врата на частното училище:) Образованието до 16 годишна възраст  е безплатно (това за мен е поредната  управленска глупост-да се обвързва безплатното образование с възрастта, а не с образователната степен!) и за да са равнопоставени учениците (изисквания на Конституцията и ЗЗДискр), частните училища следва да получат държавната субсидия.  Искам и друго да сложа на вниманието ти: Договор за обучение между родител и училище! В общинските и държавни училища такъв ЛИПСВА!  Родителят в общинското училище не е страна  и никой не се интерисува от неговото  удовлетворение или мнение ....Родителят в частното училище е фактор, който поставя изисквания и има права!  Имам опита като директор на частна професионална гимназия и съм била в "пресата"-родителят изисква, началник  на РИО не позволява,  а експерта рушвет  си иска....:) В едно общинско училище  директор се опита да въведе  система от правила- за атестация на учителския труд, за подбор на персонал, за  контрол на училищната документация, за  информиране на родители, за мониторинг на учебния процес  и т.н. Резултатът-учителите написаха няколко жалби до Янка Такева  и Кастрева срещу директора, който им налагал  "тормоз". Последва "наказание" за директора и "ура" за учителите. В  частното училище  учителите работят на пазарните принцити- търсене и предлагане на качествена образователна услуга  в подходяща учебна среда, висок професионализъм и отговорност. В общинското училище принципите са други -директорите разпределят заплати на учителите по % прослужено време, длъжности ( определяни от стажа, а не от професионални качества), а  синдикатите са закрила за учители, които на свободния трудов пазар  нямат никакви шансове...В общинското училище  в центъра стои учителя-той е овластен  с участието си в ПС-"специализиран орган" за управление на училището - "решаване на педагогически въпроси"(ППЗНП чл.150) За мен е куриозна ситуацията  директор да назначава учители (по КТ) и тези учители колективно да налагат училищни политики, в които родители и ученици са пасивната страна, а директорът е изпълнител на решенията на учителите:) За съжаление в проекта на Закон за образованието няма  заложена промяна в тази насока, а напротив-заложена е норма, с която министъра на образованието ще издава правилник за дейността на училищното настоятелсво , а началника на РИО ще го контролира (чл.168) :)) Тази норма е в тотален конфликт  с чл.161 -...."независими доброволни сдружения за контрол върху управлението и подпомагането...." и "...организират дейността си като юридически лица с нестопанска цел за осъчествяване на общественополезна дейност и организират дейността си при условията и  по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел...."

Но да се върнем на дебата-разумно е действието на г-н Игнатов и трябва да се насърчава  равнопоставеността на частните и общинските училища по отношение на държавното финансиране на  образованието.

 

Не е правилно тези средства "нищожни" според министъра да бъдат отпуснати на частните училища, след като на общинските не се отпуска целия предвиден бюджет и не им се дава възможност за самостоятелно финансиране чрез наеми, реклами и др.Въобще не може да се говори за равен старт след това решение на министъра. Очевидно е , че господин министъра като ректор на частно висше учебно заведение ще подкрепя и частното средно образование. За пореден път се чувстваме унижени и неразбрани и то от човека, който трябва да защитава правата ни.

Моите наблюдения за нивото в частно училище, е че именно правото (предупреждението/заплахата) на родителя да отпише детето си връзва ръцете на педагога и влошава качествата на УВП. Затова и ученици от такива училища не участват в никакви състезания - те просто не могат да се мерят с останалите. Неслучайно родители, които имат добри доходи нарочно не пускат децата си в частни училища (в провинцията). 

В крайна сметка, ninarichy, мисля, че в училището, било то общинско или частно, нещата зависят и се ръководят от директора. Само че в частното той е зависим от парите по един начин, а в общинското - по друг. Директорът е този, който трябва да определи политиката на училището си и "да запали" учителите си да работят. А родителите са фактор чрез училищните настоятелства, а ако някъде не е така - вина имат самите те. Изобщо, в днешно време всеки може да бъде чут, стига самия той да го иска. Разбирам защитата Ви за частните училища, конституцията е, за да се спазва, но ако парите следват ученика навсякъде, то в часните училища ще има пари прим, които вече и отново не правят старта равен :) нали?

Изглежда ми, че парите за образованието трябва да се плащат от държавата на родителите на децата, а не на училищата, независимо в какви видове училища учат децата. Родителите са потребители, училищата "производители" на образователните услуги; държавата би могла да поеме плащането на цената на тези услуги финансирайки не този, който предоставя, а този който потребява, за да се създаде истинска конкуренция между предоставящите услугата и да се премахнат противоречията между държавните, общинските и частните училища. Фактът, че липсва договор между всеки родител и държавното или общинското училище, в което учат децата му, е неявно лишаване от права. Ако греша, поправете ме.

Проблемът с "на кого да поверим парите" полагащи се на ВСЯКО българско дете за ЗАДЪЛЖИТЕЛНО образование ще си намери доброто решение, само ако се намери работещ начин да се гарантира, че:

- поверени на родителите тези пари ще бъдат похарчени единствено и само за образование (уви, дългогодишната практика  със социалните помощи от всякакъв вид и най-вече тези за деца, сочат че точно най-бедните и най-нуждаещи се от добро образование семейства намират невъобразими начини да използват финансовата помощ за децата си - за най-разнообразни други нужди)

ИЛИ

- поверени на училището, те покриват ВСИЧКИ разходи за обучението на детето до резултат - базисни нива на 8 ключови компетености (в момента уви, държавата финансира държавните и общинските училища, с колкото си реши, а не - с колкото трябва и изобщо не събира информация за останалите средства, които училищата използват - вкл. безвъзмезден труд в немалки размери, нито сравнява какви резултати постигат децата в разлчините училища с различните бюджети)

Противоречията между публичните и частните училища ЩЕ се премахнат в мига когато на публичните се разреши стопанска дейност и им се даде собствеността върху материалната им база (сега тя е на общината или държавата, а не на училището), ИЛИ частните се превърнат  - от търговски дружества в нестопански юридически лица в обществена полза. Докато не се изчисти това противоречие - не е редно да се субсидира частното образование с издръжката на публичното. И двата вида училища трябва да си публикуват годишните отчети и сега и когато се изчисти противоречието помежду им.

Въпросът изобщо не е в 12 млн. лв, които са нужни за тази и 16 млн. за другата година. Въпросът е един от основните въпроси на образователната политика на демократичната държава и е крайно време политиците в образованието или да влязат в час, или за се възползват от възможността да замълчат в ъгъла, щом нямат капацитет да направят поне 1 нещо свястно.

Направо ми спира дъха като чуя за "конкуренция" между училища с 1800 и с 68 ученика (среден брой ученици в 1 сега ществуващо частно училище по данни на Асоциацията им). Като в първите и учебният процес е 1/2 по-къс от във вторите. Какво точно е значението на понятието "конкуренция" в случая, че нещо ми се губи?

Откъде се пръкват такива "мислители", просто не знам. Май само по разклоните на родните пътища ги има, ама пусто като нямам кола и не пътувам достатъчно, така ще си умра изненадана.

Нина Ричи е права по принципния въпрос - да - конституционно е да се дадат парите на частните училища, по-скоро те се дават на дете. Обаче напълно съм съгласен и с бившия даскал. Аз също работя  освен в общинско и в частно училище. Заплащането ми е колкото в общинското, базата на частното е по-лоша от тази на общинското, нивото на децата е по-зле или на нивото на учениците в общинското училище. И в София едва ли всички училища са много читави. Хайде молим. И ние ядем бонбонки Тик-Так.

Както винаги ние, учителите имаме склонността да изместваме акцента.  Chopar, това за бонбонките не беше нужно, още повече, че в случая няма какво да делим - въпросът е за средства, които касаят всички ни. За средства, които вместо да се дадат в обикновеното училище, ще се налеят в много по-малкото и по-богати частни училища. 10 - 12 милиона са си 10 - 12 милиона, колкото и бонбонки да са това.