Въпросът е, че начинът, по който стандартът влезе в практиката, е през административното му четене, през документацията, която се изисква. Включително и до днес протичат проверки към детските градини и училищата по отношение на това те дали и как имат съответния документ. Много по-важно е да се разбере философията, принципите и новият вид взаимоотношения, които въвежда този стандарт, а те са свързани с различна култура на взимане на решенията в училище и различен вид екипна работа.
Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт" Анет Маринова (на снимката), психолог в 23-то училищеи сътрудник в Центъра за приобщаващо образование.
Деница Давидкова, координатор на новосъздадената Професионална общност за приобщаващо образование и училищен медиатор заяви, че логиката на приобщаващото образование масово не се разбира.
Давидкова смята, че се правят опити да се подкопаят принципите на приобщаващото образование по две линии - отношение на стандарта и като философия.
Пътувайки из страната, често разговарям и с директори, и с учители. Истината е, че имаме реална съпротива от страна на училищата към стандарта за приобщаващо образование и тази съпротива е основателна, тъй като им беше предоставен като един тежък набор от документация, без да им бъде обяснена философията и логиката и без да знаят как ще се финансира този стандарт. От друга страна, забелязвам все по-често и в медиите коментари и на журналисти, и на учители за връщане на помощните училища и ТВУ-тата с аргумента: "Колко хубаво си ни беше". Нуждата от такива институции обаче означава, че не сме готови да мислим за причините, а отново се опитваме да решаваме последиците с едни лесни и първосигнални реакции.
Цялото интервю можете да чуете на страницата на БНР.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи