Въпросът е, че начинът, по който стандартът влезе в практиката, е през административното му четене, през документацията, която се изисква. Включително и до днес протичат проверки към детските градини и училищата по отношение на това те дали и как имат съответния документ. Много по-важно е да се разбере философията, принципите и новият вид взаимоотношения, които въвежда този стандарт, а те са свързани с различна култура на взимане на решенията в училище и различен вид екипна работа.

Пътувайки из страната, често разговарям и с директори, и с учители. Истината е, че имаме реална съпротива от страна на училищата към стандарта за приобщаващо образование и тази съпротива е основателна, тъй като им беше предоставен като един тежък набор от документация, без да им бъде обяснена философията и логиката и без да знаят как ще се финансира този стандарт. От друга страна, забелязвам все по-често и в медиите коментари и на журналисти, и на учители за връщане на помощните училища и ТВУ-тата с аргумента: "Колко хубаво си ни беше". Нуждата от такива институции обаче означава, че не сме готови да мислим за причините, а отново се опитваме да решаваме последиците с едни лесни и първосигнални реакции.

Цялото интервю можете да чуете на страницата на БНР.