Споменавала съм някъде, че майка ми е учителка по литература и на нея дължа любовта и преклонението си пред книгите :) Тя е човекът, който настояваше да се занимавам с чужди езици от много малка.
Та майка ми е завършила руска гимназия,но  освен руски знае съвсем малко френски.С това се изчерпват чуждите и езици (за справка - аз, която благодарение на нейния натиск, говоря английски,френски,руски и италианск). Онзи ден обаче ме стряска - ходи на курс по английски! И не само тя - още няколко нейни колежки, заедно с директора. В първия момент ми стана смешно, но после им се възхитих - имат смелостта  да се захванат с нещо ново, да се върнат в положението на ученици , но и да напреднат в квалификацията си. Далеч съм от мисълта, че ще започнат да четат Шекспир в оригинал, но  просто  им се радвам.Знам, че колкото по-възрастен е човек, толкова по-трудно е усвояването  на чужд език и все пак те са тръгнали да учат нещо ново, доказвайки вечния стремеж на човека към знание (а това пък колко високопарно прозвуча!) и това, че за любов и знание възраст няма :)
Учебникът им е много интересен - начален курс по английски за възрастни, на Лонгман.В 40 урока - сбита граматика, основни времена...Доколкото го разгледах, ако го усвоят, биха могли да водят един съвсем нормален, начален разговор, което им стига за начало. А ще го усвоят - частното училище, в което ходят, е това, което подготви мен.Познавам си стоката, знам как обучават там и на какво ниво са преподавателите, така че се радвам, че точно те обучават майка ми. Цял ден вчера съм я питала колко е часът, защото са стигнали дотам, но тя пък отговаряше с една гордост :)
Не знам само дали е някаква програма от Министерството или те сами са решили, или пък им е предложено от частното училище на някакви префернциални цени...Каквото и да е - ще им е полезно:)