Бях се отказала да разказвам тази случка, но след като прочетох публикацията на LaSombra, си помислих, че добре би я допълнила.

Пътуваме си семейно в колата по пътищата на нашата китна родина и си слушаме необезпокоявано музика. На задната седалка шестгодишната ни дъщеря чете детско списание. Спъва се в непозната дума и използва родителското тяло вместо тълковен речник:
– Какво означава почитател?
Аз се приготвям за сложно и описателно обяснение, а съпругът ми се оказва по-съобразителен и пита:
– А знаеш ли какво означава фен?
– Да, да харесваш някого – отговаря простичко Божена.
– Е, същото значи и почитател.

За няколко секунди останах безмълвна. Отначало ми се стори абсурдно – детето ми знае чуждицата, а не му е известна родната дума, дори му обясняват родната дума чрез чуждицата. После ми стана тъжно, а накрая се отърсих от чувствата и се замислих за причините.

Думата почитател все по-рядко се употребява за сметка на фен – просто се запитайте откога не сте я чували или срещали в писмен текст. Справка с търсачката на “Гугъл” показва следното съотношение на броя на интернет страниците, в които се срещат двете лексеми (чуждица, но термин в езикознанието, какво да се прави!): 132 000:3 280 000, т.е., приблизително 1:25. Предполагам, че в говорната практика съотношението е подобно. Значи шансът едно дете да чуе/прочете думата почитател и тя да влезе в речника му е 25 пъти по-малък в сравнение с фен.

На какво се дължи обаче това ясно изразено предпочитание? Според мен фен принадлежи към онази група чуждици, която се отличава с по-голяма изразителност в сравнение с родните думи. Съгласете се, че по един начин звучи Фен съм на “Левски”!, а по друг – Почитател съм на “Левски”! Даже започвам да се чудя дали изобщо футболните отбори могат да имат почитатели. Не, те могат да имат само фенове, горещо поддържащи ги, страстни фенове! :) В този смисъл знак за пълно равенство между двете думи не може да се сложи според мен. Почитател поне на мен ми звучи някак по-дистанцирано, а фен – по-ангажирано, по-горещо.

Отново според мен факторът езикова икономия тук се оказва важен. В днешния забързан делник (и почивката ни е забързана, уви!) спестяваме усилия на учленителния си апарат, защото работим скоростно, мислим скоростно, говорим скоростно: 9 звука срещу 3; 4 срички срещу 1 (във формите за множествено число и членуваните форми разликата също е чувствителна).

Накратко – не че го желая, но тенденцията е повече от красноречива – думата почитател ще се архаизира, тя дори вече звучи леко архаично, а фен ще се наложи в нашия език. Ще се радвам, ако някой ме опровергае.

П.П. Докато писах* тази публикация, съзнателно замених някои чуждици с българските им съответствия. Но се улових как първо в мисълта ми се появиха чуждиците: емоция, сайт, експресивност (вижте, даже експресивност звучи по-изразително от изразителност!).
––––––––––––––––––––

* Да се чете пишех.