А защо трябва да се превръща в това? Може ли някой насила да ви накара да минете под трибуните? Чии е празникът - на "всокопоставените гости" или на учениците и учителите им? Аз мисля, че еднозначно е на учениците и учителите. Значи празникът е там където сте вие. Ако не сте под трибуната, там няма да има празник.

Празникът се усеща със сърцето и душата. А когато е потъпкано достойнството...

Ей, на мен за първи път ще ми се случи да не бъда част от празника, по начина по който на вас ви предстои и ми е много тъжно. Забравете трибуните и се наслаждавайте на вперените очички на децата. Научете ги да уважават празника и труда на учителя. Радвайте се на прекрасните цветя, които ще получите. Това е истинската цена на труда ни. Точно този празник и 15 септември, като дете ме караха да мечтая един ден и аз да нося големите букети. Точно тези дати ме накараха да избера с душа и сърце професията и сега за пореден път се уверявам, че просто учителството е призвание. За съжаление системата ни кара да се чувстваме смачкани и унижени, но децата и цветята са цената която плащаме. Хубав и незабравим празник желая на всички!

Изключително силни думи, hrabrova.

Респект