При обучението основно значение има взаимодействието между обучаващия и учащите, както и между самите учащи, което ги поставя в активна позиция. Реализирането на различни дейности в процеса на груповата работа води до превръщане на учащия в партньор на преподавателя и повишава неговата мотивация за учене. Това реално се постига чрез използването на многообразие от методи, определяни като интерактивни.
Всъщност едни и същи методи могат да бъдат използвани като активни или като интерактивни. Понятието “активни методи” принадлежи на Джон Дюи. То се свързва с т.нар. “активно учене”, което стимулира учащите да правят нещо повече от това просто да получават информация от един преподавател или учебник, да запомнят информацията и да я възпроизвеждат (характеристики на “пасивното учене”). В тази връзка активни са онези методи, които помагат на учащите да погледнат към информацията от различен ъгъл, да я преосмислят или преподредят.
В литературата едни и същи методи могат да се срещнат и като методи, и като техники. Някои автори използват тези понятия като синоними. Ние обаче смятаме, че те би следвало да се разграничават в зависимост от целите, за които се прилагат и времето, което отнемат. От тази позиция една и съща дейност или действие може да се определи като метод или като техника. Когато говорим за метод, имаме предвид начин на действие или дейност за постигане на определена цел, който изисква повече време, за разлика от техниката, която отнема малка част от времето на занятието (виж, например информацията за мозъчната атака). Техниката може да бъде самостоятелна дейност - например, известни са различни техники за запознанство (“визитка”, “изиграване на името” и пр.) за “стопяване/разчупване на ледовете” (“влизане в друга идентичност/”в кожата на другия”/”в обувките на другия”), за сработване на групата, за обобщаване (“Три важни неща, които научих днес”). Техниката може да бъде и част от метод (например, мозъчната атака като стартов елемент на метода панелна дискусия или метода на сюжетните линии (метод за колективно написване на съчинение) и пр.
Различните методи и техники за обучение на възрастни, могат да бъдат групирани в зависимост от целите, за които се използват:
1. Методи и техники за събиране на информация (пирамида, лавина, записване на идеи, SWOT – анализ, светкавица, завъртане или кръг, светофар, допитване с картончета)
2. Методи и техники за генериране и творческо обобщаване на идеи (мозъчна атака, съчинения, мозъчни карти, рисуване на идея)
3. Дискусионни методи (дискусия, панелна дискусия, аквариум, решаване на казуси, дебати, съчмен лагер)
4. Игрови методи (ролеви игри, симулационни игри, ситуационни игри, игри-драматизации)
5. Методи и техники за обобщаване на информацията (“трите важни неща”, допитване с точки, дисонанс, разделен постер)
6. Методи за ръководене на учебния процес (презентиране, барометър на настроението)
7. Методи, използвани в професионалното обучение (метод на подражанието, пет стъпала, метод на водещия текст, проектен метод, учебна работилница).
Методи и техники за събиране на информация
(пирамида, лавина, записване на идеи, SWOT – анализ, светкавица, завъртане или кръг, светофар, разделен постер, допитване с картончета)
● SWOT-анализ
Това е метод/техника за самодиагностика и диагностика. Наименованието му е абревиатура от първите букви на английските наименования на изследваните характеристики: Силни страни (Strengths); Слаби страни (Weaknesses); Възможности (Opportunities); Страхове или заплахи/опасения (Threats).
Схема 1:
Силни страни
Слаби страни
Възможности
Страхове
(опасения)
Методът може да се използва както с конкретна учебна цел (например, за анализ на определен производствен процес), така и за диагностика на групата учащи. Това може да стане като на първото занятие предложите на учащите да си направят анонимен SWOT-анализ, самооценявайки се като учащи. Тази информация би помогнала на преподавателя да си изясни някои специфични особености на групата, както и да си постави конкретни цели за преодоляване на евентуални проблеми.
Методът се използва и при ролевите игри, за да се откроят характеристиките на отделните герои (роли). Той може да бъде и стартов момент на други методи – пирамида, лавина, панелна дискусия. В този случай се използва като техника. Може да се съчетае и с техниката “Трите (или петте) важни неща” – като предварително е определен броят на характеристиките, които се търсят.
Най-често срещани методически грешки:
√ неопределяне (неограничаване) на време за изпълнение на отделните етапи на задачата;
√ неточно определено време за изпълнение на задачата (например, 5 минути за SWOT-анализ на характеристика на литературен герой);
√ неуточняване на броя характеристики за анализ (например, изобщо силни страни, изобщо слаби страни);
√ определяне на прекалено голям брой характеристики (например, 7-10 силни страни и т.н.).
● Пирамида
Това е метод за събиране на информация, резултат от индивидуална работа, работа в двойка, четворка, осмица и т.н. Както става ясно броят на членовете на всяка следваща група (групи) нараства в геометрична прогресия.
-
- -
- - - -
- - - - - - - -
- - - - - - - - - - - - - - - -
Целта е да се осмисля информация и да се достига до конкретни обобщения чрез обединяване около приемливо за всички мнение. Например при запознаване с основните функции на домашния помощник (тема от курс “Обучение на домашни помощници” на дружество “Знание” – гр. Плевен) може да се използва следната методика:
►Първо - всеки учащ самостоятелно отбелязва функциите, които преценява като важни. По желание някои (или всички) учащи споделят своите идеи.
►Второ – обсъждането на основните функции продължава в двойки, като всяка двойка се обединява около общо мнение, което не е задължително да съвпада с индивидуалните мнения на всеки от учащите. По желание някои от двойките (или всички) споделят заключенията си.
►Трето - обсъждането продължава в четворки и се търси общото за всяка четворка мнение. Говорител на всяка четворка огласява общото мнение пред всички.
►Четвърто – формират се две големи групи. На този етап на групиране може да се наруши принципа на геометричната прогресия, тъй като групите са с различен брой учащи и не бива никой “да бъде изключен”. Така вместо две групи от по 8 учащи, могат да се образуват две групи от по 7 и 8 (или друг брой) учащи. Представител на всяка група записва на дъската или на флипчарт мнението на своята група. Тук е добре освен общата позиция да се запишат като “особено мнение” различни мнения, които не са били приети от цялата подгрупа, но авторите им смятат, че са важни. Някое от тези мнения би могло да съвпадне с мнение от другата група и да се наложи като общо за цялата група.
► Последен етап – сравняват се записаните мнения на двете подгрупи от преподавателя (или учащ по желание), в резултат на което се обобщава общото мнение по въпроса – в случая основните функции на домашния помощник.
Заради многократните прегрупирания методът пирамида отнема много време, поради което е необходимо стриктно спазване на времето, определено за работа на всеки един от етапите на процеса.
Ø избор на неподходяща тема за пирамида:
§ прекалено широка (обща) тема (например: “Храненето при животните”);
§ тема, предполагаща еднозначен отговор (например: “Как дишат рибите?”);
Ø неподходящо определено време за отделните етапи:
§ еднакво време за всеки етап;
§ прекалено кратко или прекалено дълго време за отделните етапи;
Ø неточни инструкции относно докладването на резултатите.
Важно е също обучаващият да насочва говорителите да съобщават конкретните резултати от дискусията в подгрупите, а не да коментират начина на достигането до тези резултати.
● Светкавица
Това е метод, който може да се използва както като метод/техника за запознанство, за “разсънване” на групата в началото на занятието (особено ако това е първи час от един по-дълъг учебен ден), така и за бърза проверка на знанията или отношението на учащите към даден проблем.
Необходим е подходящ предмет – лек, мек и удобен за хвърляне.
При запознанство, когато предметът е хвърлен на някого, той трябва да се представи, съгласно предварителните указания. Предметът може да се връща всеки път на преподавателя или учащите да си го подхвърлят помежду си.
С учебна цел преподавателят може внезапно да хвърли предмета към даден учащ, задавайки въпрос/задача, който изисква кратък и бърз отговор. Например към участници в курс по хлебарство може чрез светкавица бързо да се проверят знанията за видовете хляб по забавен начин: “Посочете 3 вида хляб”. Важен е ефектът на изненадата – имена не се съобщават.
√ използване на отворени въпроси - които предполагат по-продължително обмисляне и обстоятелствен отговор (например, “Как се замесват основните видове хляб?”);
√ предварително информиране на учащите за използването на метода и неговата цел (например :“Сега ще преговорим какво знаете за видовете хляб”);
√ назоваване на името на “обекта” на светкавицата или лично обръщение (например: “Иване/колега, какви видове хляб познавате?”) ;
√ избор на неподходящ предмет (например: тебешир, голяма и тежка топка, предмет с ръбове и др.).
● Записване на идеи (Брейнрайтинг)
Това е вариант на мозъчна атака. Изисква много време. Основна цел е активното включване на всички учащи в учебния процес, чрез което се постига учене от (опита на) другите. Методът позволява в рамките на едно занятие да бъдат анализирани и обобщени голям брой въпроси.
Методически стъпки:
Първо - предварително се обмисля въпрос за всеки учащ;
Второ – при необходимост се подготвят помощни материали – хартия, химикалки (флумастери);
Трето – инструктират се учащите относно процедурата за устно или писмено събиране на мнения - интервюиране, записване на необходимия брой мнения (без коментар) на листа на всеки учащ);
Четвърто – уточнява се времето за записване на идеите;
Пето – анализират се и се обобщават събраните идеи от всеки учащ (индивидуална работа);
Шесто - всеки учащ представя обобщен отговор на своя въпрос и се дава възможност за допълване от страна на останалите учащи;
Седмо – преподавателят коментира (обобщава) или дава възможност на учащ по желание да направи това.
Методът позволява да се преодолеят бариерите в общуването между учащите. По този начин могат да се оценяват текущо знанията на всички учащи. Нямат основание притеснения от типа, че всъщност учащите не достигат самостоятелно до отговора на поставения въпрос. Това е моментът, в който оценяването на незнанието (резултат от затрудненията на учащите) се заменя с оценяване на знанието (на резултата от изпълнението на задачата и на умението да се търси и намира помощ). Така ученето престава да бъде единствено процес на получаване, запомняне и възпроизвеждане на информация, а се реализират по-пълно етапите му на получаване на нови идеи, мислене чрез нови идеи и изразяване на нови идеи
√ поставяне на един и същи въпрос на всички учащи – това подменя метода “Записване на идеи” с метода “Лавина” ;
√ неясни инструкции относно времето и процедурата за събиране на мнения;
√ неточно формулирани въпроси:
√ допускане, от страна на преподавателя, голяма част от учащите да “атакуват” най-добрите учащи, което ограничава тяхното собствено време за изпълнение на задачата;
√ неизслушване на всички учащи поради недостиг на време (в този случай е добре да се обяви, че изслушването ще продължи на следващото занятие).
√ “спестяване” на обобщението в края.
● Лавина (Снежна топка)
Това е метод/техника за събиране на информация “чрез натрупване”. Може да се приложи писмено или устно. При писмената форма в началото на лист се написва въпрос или проблем. Листът преминава през всички учащи, всеки един от които трябва да запишат мнението си. Един от вариантите е всеки, който записва мнение, да го закрива чрез загъване на листа, за да не се вижда от останалите (в този вариант техниката може да се използва и за “стопяване на ледовете”, като всеки участник напише мнението си например по такъв въпрос “Колегите/колежките в групата са...”). Накрая последният писал или преподавателят прочита информацията, събрана чрез лавината.
При устната форма всеки участник (обикновено в предварително уточнена последователност) дава мнението си по поставения въпрос, като може да се постави изискването да не се повтарят вече казани неща.
√ избор на въпрос/тема с еднозначен или алтернативен отговор (да/не);
√ неподходящо организирана процедура за попълване на листа с мнения при писмената форма на метода (например: пускане само на един лист за мнения, когато групата е много голяма – в този случай е добре да се пусне по един лист от двата противоположни края, което пести време).
Времето за попълване зависи от броя на учащите и спецификата на поставения въпрос. Би било добре докато учащите попълват писмено мнението си преподавателят да представи допълнителна, нова за тях информация, свързана/произтичаща от въпроса/темата, по който пишат (например: ако темата на лавината е “Условия за миграция на птиците”, то преподавателят може да представи любопитна информация за видовете мигриращи птици).
● Завъртане/Кръг
Може да се приеме и като вариант на устно проведена лавина. В случая всеки учащ казва мнението си, започвайки с повтарянето на уточнена (за всички) фраза (например “Според мен ролите на домашния помощник са...”).
Много близък до този метод е “Методът на незавършените изречения”, който се използва като диагностичен, когато се изследват междуличностни взаимоотношения, нагласи и ценности. Всъщност може да се каже, че “Завъртането” е опростен вариант на “Метода на незавършените изречения”. Подходящ е за бърза проверка на базови знания, както и за обобщаване на спецификата на различни явления. Може да се използва и като техника за разтоварване (релаксация) – в случая като въвеждаща фраза се задава изречение, което провокира смях (или чувството за хумор на участниците).
√ пропускане на встъпителната фраза;
√ нарушаване на последователността на изказващите се.
● Светофар
Метод за разпределяне (групиране) на информация – предварително зададена или предложена от учащите или от преподавателя. Водещо е насочването на вниманието на учащите към конкретни действия, обусловени от трите цвята на светофара.
Приложението на метода е многопосочно. Например, когато в началото на курса преподавателят уточнява правилата на взаимоотношенията в групата, те могат да бъдат записани с различен цвят: със зелено – позволеното във всички случаи поведение; с жълто – позволеното при определени условия; с червено – забранено при всички случаи поведение. По подобен начин могат да се разпределят правилата на поведение в ролеви игри. Методът може да се използва и за оценяване на степента на вярност на представена от учащ/учащи информация (учащи оценяват учащи). В този случай при верен отговор останалите учащи вдигат зелен картон, при грешен – червен и при непълен отговор – жълт. По този начин учащите формират умения за оценяване, което води до засилване на усещането за обективизъм при оценяването.
Първо - Изработване на правила:
- правилата трябва да бъдат формулирани по един и същи начин;
Например: Забранено е влизането в компютърната зала без преподавател.
Забранено е инсталирането на допълнителен софтуер без разрешението на преподавателя.
- правилата могат да бъдат формулирани така, че да звучат като принцип или като обръщение към тези, за които се отнасят (този начин е по-подходящ при съвместно изработване на правила за взаимоотношенията в групата).
Например: Забранено е влизането в компютърната зала без преподавател (тип принцип).
Да не влизаме в компютърната зала без разрешението на преподавателя (тип обръщение).
Второ - Подготовка на материали за раздаване:
- информационна листовка с правилата;
- листовка за попълване “Светофар”, която съдържа трите основни цвята на светофара, като под всеки цвят е написано неговото значение (посланието, което носи).
Трето - Формиране на групи и инструктаж за груповата работа (Например: “Съотнесете всяко правило от информационната листовка към съответния цвят на светофара”).
Четвърто - Работа в подгрупи.
Пето - Представяне и аргументиране на резултатите.
Шесто - Обобщение.
√Разминаване между цвета на светофара и зададеното послание.
Например:
Цвят
Послания
Правила
зелен
разрешено
Учащите нямат право да влизат в компютърната зала без преподавател.
..............................................
жълт
разрешено при определени условия
червен
забранено
N.B. В този случай по-подходящите послания на светофара са: “винаги”, “понякога” (“при определени условия”), “никога”.
√неточно формулирани правила:
§ непълни (например: Учащите да спазват правните норми за работа с персонален компютър);
§ липса на адресат (например: Да спазват нужната хигиена в компютърната зала);
§ прекалено обстоятелствени (например: Потребителите носят отговорност за представянето и тиражирането на сайтове с неприлични и неморални материали – порнография, насилие, материали за уронване на личното достойнство и чест на отделни хора.)
√нефиксиране на време за работа в подгрупите;
√четене на правилата от преподавателя – по-добрият вариант е те да бъдат написани на постер (дъска) или на листовка за всяка от подгрупите.
Методът “Допитване с картончета” намира широко приложение на всички етапи на учебния процес:
Ø на началния етап на обучението - може да бъде използван за проучване очакванията на участниците от обучението;
Ø по време на обучението – използва се от преподавателя за диагностика на знания и умения на учащите, за решаване на дискусионни въпроси, както и за събиране на идеи, мнения, решения, предложения по темите от учебното съдържание;
Ø в края на обучението - може да се използва за диагностика на степента на овладяване на знанията и уменията и готовността те да бъдат прилагани на практика, както и на нивото на удовлетвореност на учащите от обучението и др.
Предимства на метода:
√ анонимност и искреност на мненията;
√ многообразие на идеи и предложения – не се поставят ограничения от никакъв характер, освен когато методът се комбинира с друг, например “Три важни неща”;
√ лесно изпълнение;
√ възможност за последващ анализ на информацията;
√ очертаване на приоритети.
Основен недостатък на метода е, че отнема много време.
Начин на провеждане
Обучаващият поставя темата (проблема) и я записва на видно място. Определя време за размисъл или началото на изпълнението на задачата. Предварително са раздадени картончета и маркери на учащите. Те записват на тях своите идеи, мисли, мнения, предложения, решения и др., като на едно картонче се записва само една мисъл (идея, решение, предложение), с възможно най-големи букви и най-много на три реда. Целта е написаното да може да се чете от всички.
Всеки участник забожда картончетата си на дъската абсолютно произволно. Обучаващият поканва „доброволци” за обобщаване на информацията (от един до трима) или посочва учащите, които ще изпълнят тази задача. Един от тях прочита високо и ясно написаното на картончетата. Това е гаранция, че групата е запозната с всички мнения. След това „доброволците” групират картончетата по определени признаци (критерии). Образуват се клъстъри (редици или групи) сродни мнения и идеи. На други картончета (елипсовидни, по-големи или с различен цвят) се записват общите критерии за групиране и се закачват над клъстърите като заглавия. Накрая един от „доброволците” обобщава резултатите от работата. Тя може да продължи с определянето на приоритетни идеи и решения. За целта учащите получават „лепещи точки” или цветен маркер, с които отбелязват приоритетните за тях идеи (мнения, решения, предложения). Това е начин за обобщаване на резултатите от задачата.
Необходими материали:
Ø Картончета – цветни (поне четири цвята – не се препоръчват тъмни цветове), с различна форма и големина (можете да разрежете картон А4 на три части по височина, да оформите кръгли, шестоъгълни, елипсовидни фигури, като се използва шаблон);
Ø Топлийки за забождане (има специални, наречени „пинчета”) за забождане на картончетата;.
Ø Дъски за забождане на картончетата (има специални, но може и да се приспособят такива с корково покритие); те трябва да са достатъчно големи, високи и стабилни, за предпочитане - на собствени стойки. При липса на дъски картончетата може да се лепят върху ламперия или върху голям постер лист;.
Ø Стрелки с различен цвят, дебелина и форма (прави и под формата на светкавица);
Ø „Художествени картончета” с форма на облачета, цветя, звезди и др., на които могат да се записват допълнителни идеи, „проблясъци” и др.;
Ø Маркери – поне четири цвята;
Ø Лепещи точки или други лепещи форми (цветенца, листчета и пр.);
Ø Лепило и/или лепещи ленти - с тяхна помощ се залепват картончетата в окончателната им позиция на голям лист хартия, когато липсва дъска.
√ липса или неточни указания;
√ записване на повече от една идея (предложение, мисъл и др.) на едно картонче;
√ подбиране на неподходяща задача (предполагаща прекалено много или прекалено малко мнения и идеи);
√ не добре планирани ресурси.
Ще се радвам ако съм била полезна. Информацията, която представих, взех от Методическо ръководство за обучение на възрастни с автори Любов Попова, Вяра Гюрова, Мартин Вестфал, Мария Тодорова и Радосвета Дракева. Разработено е във връзка с проект на стратегия за обучение на възрастни за Министерството на труда и социалната политика.
Още информация относно методите и техниките за обучение - http://bglog.net/blog/terrible
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи