Методи и техники за генериране и творческо обобщаване на идеи

(мозъчна атака, съчинения, мозъчни карти, рисуване на идея)

● Мозъчна атака (Брейнсторминг)

Това е един от най-популярните методи за намиране на решение, чрез безкритично представяне на различни мнения – метод за “генериране на идеи”. Като техника мозъчната атака може да се използва за бързо провокиране на асоциации по дадена тема за кратко време – от 1 до 5 минути. Преподавателят записва асоциациите на дъската или на флипчарт. След това думите-асоциации могат да бъдат използвани за различни цели:

Ø за обобщаване мнението на групата;

Ø като опорни думи за написване или устно създаване на съчинение (виж по-долу описанието на метода “Съчинения”);

Ø за изработване на мрежа от понятия;

Ø за изработване на мозъчни карти (виж по-долу описанието на метода “Мозъчни карти”) и пр.

Важно е наистина думите да се използват - мозъчна атака заради самата мозъчна атака е безполезна.

Като метод мозъчната атака може да отнеме цял час или дори повече време. Използва се за намиране на решение на сложен въпрос – например, “Как може да се увеличат продажбите на хляб?” Принципът е същият. Всеки има право да развие своята идея, независимо от това колко странна или неприемлива изглежда тя на останалите. Никой няма право да прекъсва говорещия, да го репликира или критикува. След като се представят различните индивидуални мнения може да се потърси приемливото за всички решение, чрез сравняване на различните мнения. Но това може да се отложи за следващото упражнение. През това време различните идеи “ще отлежат” и ще бъдат осмислени по-обективно.

Учителят трябва да има предвид следните методически стъпки за реализиране на мозъчната атака като метод:

Първо – предварително се обмисля въпросът (проблемът), по който ще се прави мозъчна атака;

Второ – подготвят се помощни материали – хартия, химикалки (флумастери);

Трето – уточнява се времето за записване на идеите;

Четвърто – поканват се отделни ученици да представят всяка идея;

Пето – коментират се (без да се критикуват) отделните идеи;

Шесто – групата, заедно с учителя, взима общо решение по обсъждания проблем.

Възможно е методът да се проведе като устно представяне на идеи, без предварително записване от всеки ученик. В този случай е добре учителят да определи протоколчик, който да записва идеите или да се използва за тази цел касетофон.

● Съчинения

Много често думите-асоциации от мозъчната атака се използват като основа за различни писмени и/или устни съчинения:

Ø съчинение по опорни думи – в случая думите от мозъчната атака стават опорни думи на съчинението. Те трябва да се свържат в текст. Възможни са различни варианти: последователно - в реда, в който “са излезли” и са записани думите, отпред назад или отзад напред; през една дума; или чрез свободно комбиниране на опорните думи.

Ø метод на сюжетните линии – подходящ за писане на есета, доклади и реферати и др. Подходът може да се използва за събиране и разпределяне на информация, която да се обработи по-късно.

Най-напред се определя темата на съчинението. След това се решават “сюжетните линии” (за какво ще става въпрос в нашето съчинение): действащи лица (те могат да бъдат хора или животни, както и неодушевени предмети); време на събитието (като време от денонощието, календарно или “друго” време); място на събитието; действия, които се разиграват; емоции/чувства и пр. Следва мозъчна атака в рамките на 1-2 мин. по всяка сюжетна линия.

Схема 1:

Как учат учениците?

Думите, записани при мозъчната атака, се свързват в изречения. Един от учениците записва последователно предлаганите от останалите изречения. Учителят изтрива използваните думи от дъската. Когато всички думи са използвани и съчинението е завършено, записващият прочита текста пред всички.

Ø свободен текст – метод използван в Педагогиката Френе. В началото на всеки ден Селестен Френе карал учениците си да разказват какво интересно нещо им се е случило във времето от часа, в който са напуснали училище предишния ден до часа, в който отново са дошли на училище. След това децата избирали една от историите и пишели нов вариант по нея. По-късно методът претърпял варианти:

· всеки пишел по история, която му харесва (не задължително тази, която другите са харесали);

· само отделни деца по желание пишели свободен текст по обща идея;

· само отделни деца пишели текстове по собствена идея.

Тези текстове станали основата на поредица в библиотеката от учебна документация – по тях децата можели да се упражняват в четене. Част от текстовете били отпечатвани в подготвяния за родителите вестник.

В съвременния им вариант свободните текстове са творчески съчинения на избрана от учащия тема или по тема, зададена от преподавателя. Подходящи са като метод за групова работа. Често са продължение на мозъчна атака. Различните съчинения могат да се дават като индивидуална, групова или колективна задача. При колективното съчинение (както при съчинението по метода на сюжетните линии) един от учениците записва предложените изречения, а учителят изтрива от дъската използваните вече думи. Тук важи правилото, че могат да се добавят и повтарят думи, но нито една от думите, записани при мозъчната атака, не може да остане извън съчинението.

● Мозъчни карти (майнд-мепинг)

Мозъчната карта е опростено графично изображение. При нея се съчетават графични символи с текст, така че да се съхранят и отразят логическите връзки от текста и да се улесни разбирането и запаметяването на основните идеи.

Тези цели се постигат чрез предварителен анализ на текста, в резултат на който се открояват основните моменти и се избира подходящия модел за графично представяне. Могат да бъдат използвани различни визуални изображения: паяк-диаграми, спрей-диаграми, стилизирани художествени образи (рибена кост, дърво, животни, растения, мозъчен път), линейни диаграми и др.

Няма правилни или неправилни модели. Изборът зависи от съдържанието на информацията, която трябва да се представи, както и от въображението и уменията на учениците за творческо представяне на текст чрез образи. Предмет на предварителна дискусия може да бъде изборът на графичен образ и доколко той в пълнота отразява информацията (текста).

За изработването на мозъчни карти се използват различни материали – хартия формат А4 или А3, цветни флумастери или моливи, както и улеснения за закрепване (тиксо, пинчета и др.).

Методически стъпки за прилагане на метода:

Първо - учителят избира текст (от учебното помагало или от друг източник на информация) за представяне чрез мозъчна карта; ако е необходимо подготвя предварително информационна листовка;

Второ - формира групите;

Трето - дава кратка информация относно различни видове мозъчни карти (ако е необходимо);

Четвърто - дава точен инструктаж върху задачата: “Направете мозъчна карта на...”;

Пето - уточнява времето за работа;

Шесто - учениците изпълняват задачата в подгрупите;

Седмо - всяка подгрупа (чрез говорител) представя и аргументира избрания модел на своята мозъчна карта; мозъчните карти се поставят на видно място (залепват се на стената или на дъската; захващат се с пинчета върху коркова дъска и пр.);

Осмо - учителят обобщава информацията.

● Рисуване на идея

Методът провокира въображението и асоциациите на учениците по дадена тема (например: “Моята представа за маркетинг”). Макар че изисква доста време (20-30 мин.), той е подходящ за въвеждане в нова тема, за която учениците нямат достатъчно точна информация и/или имат малък житейски опит.

Основание за използване на този метод е и възможността за повишаване на самочувствието и усещането за успех у учащите въз основа на сравнение между заложените идеи в тяхната рисунка и научното обяснение на явлението.

Методически стъпки:

Първо - учителят избира тема;

Второ - подготвя необходимите помощни материали – листове за флипчарт, флумастери/маркери или пастели, цветни моливи;

Трето - задава темата за рисуване, без никакви допълнителни указания;

Четвърто - определя време за изпълнение на задачата;

Пето - формира подгрупите;

Шесто - учениците работят в групи;

Седмо - всяка група представя чрез говорител основните идеи в рисунката си;

Осмо - учениците коментират и задават въпроси към всяка рисунка;

Девето - учителят прави обобщение.