Чудесна статия и много, много полезна :))) Това правило се учи още в началния етап на основното образование, но ми прави впечатление, че запознаването с него не дава нужния ефект, особено ако учениците вкъщи са свидетели на масово мекане от страна на родителите си. Процесът към преодоляването на този, бих го нарекла лош навик, е дълъг и сложен и не се изчерпва само с преподаване на учебния материал. Необходими са непрекъснати напомняния и корекции на устната реч при децата, за да може да се автоматизира правилото и да започне да се прилага на практика.

Твоята статия ми напомни и за още две нарушения на правоговора, които мен лично ме „изяждат" отвътре, когато ги чуя.

Едното е неправилното използване на учтивата форма, когато заедно с нея в изречението са употребени минали свършени деятелни причастия. Например:

Чудесно сте оформили статията си.

Мислили ли сте да станете блогер?

Вместо това може да се чуе следният вариант, който не е правилен:

Чудесно сте оформил статията си.

Мислила ли сте да станете блогер?

В този смисъл ми е направило впечатление, че от всички популярни телевизионни водещи, може би най-много грешки в това отношение допуска Милен Цветков (който на всичкото отгоре ми е и колега - завършили сме НУП към СУ).

Грубо нарушение на правоговора са и някои случаи на променливото я при прилагателни в множествено число като: бяли вместо бели, голями вместо големи, бясни вместо бесни; местоимения с я в множествено число като: тяхни вместо техни; причастия като: успяли вместо успели, живяли вместо живели, пяли вместо пели, търпяли вместо търпели и т.н.

Смятам, че за спазването на тези правоговорни норми ще трябва да бъдат написани отделни статии. Предварително благодаря на онзи, който се заеме с това :)))

Освен че е полезна, публикацията ти е доста актуална според мен. Нашествието на окончанието -ме при глаголните форми за 1 л. мн.ч. просто е тотално.

Куини, ти защо непрекъснато търсиш работа на блогерите? И така поставяш задачите, че да не може да ти се откаже! Е, добре, аз ще се заема с учтивите форми. Веднага се сетих за още една масова грешка при тяхната употреба. А след като преди два дни с ушите си чух министър-председателя ни да произнася “голЯми”, просто си мисля, че наистина са необходими разяснения и по темата “Променливо я”.

Pavlina, ако постингите ви нямаха такъв голям успех, сигурно нямаше толкова да настоявам да се продължава с писането, но след като показахте на какво сте способни, сега вече няма да се отървете така лесно от мен :)))

Специално теб и Chu ви чувствам като екип от знаещи хора, с които можем да публикуваме много интересни и полезни статии. Идеята си заслужава и заради високата популярност на bglog.net, благодарение на която много хора попадат тук и четат написаното от нас.

Когато хората (а и моя милост в тяхно число, естествено) допускат грешки, винаги се питам защо се получава така. Основната причина за “мекането” е влиянието на окончанието на глаголите за 1 л. мн.ч. от III спрежение, които са много повече на брой от глаголите от I и II спрежение. Това окончание в някои по-нови изследвания вече се възприема като типичен разговорен маркер. Но разбира се, е недопустимо в публични изявления. Ако сте слушали скоро, а може и по-отдавна, г-н Бойко Борисов, знаете за какво става дума. Понякога се питам дали пък политиците не са пропуснали да си назначат имидж мейкъри, простете ми за чуждиците. А в случай че си имат, заслужили ли са цялата си заплата?

Вчера си купих "Нов правописен речник на българския език" от 2002 г. и там прочетох следното:

"Правилното окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от І и ІІ спрежение е -м: пишем, четем, ходим, говорим.

Заб. Формите от този тип на -ме - пишеме, четеме, ходиме, говориме, са допустими в разговорната реч (устна, а не писмена) или в мерената реч, но в официалния стил на общуване не трябва да се употребяват."

"Променливо Я" :Като книжовна норма съществуват следните правила: 1. Пише се я и се изговаря [’а] в думи от народен произход, когато: 1.1. Думата е едносрична – хляб, бял, грях, цяр, цял; 1.2. я е под ударение и следващата сричка е твърда (съдържа една от задните гласни – а, ъ, о, у) – бягам, вятър, вяло; 1.3. я е под ударение и е в края на думата – голям, живя, презрял, въртян. 1.4. я е под ударение и е пред твърда нешушкава съгласна – бягам, мятам. 2. Пише се и се изговаря е, когато: 2.1. ударението пада на друга сричка (в този случай е без значение каква е следващата сричка – твърда или мека) – бял – белотà; грях – грехòвен; вятър – ветровè; смях – смехът; 2.2. я е под ударение и следващата сричка съдържа: 2.2.1. предните гласни е, и – смятам – смèтки; бяс – бèсен; голям – голèми; бял – бèли, превъртял – превъртèли; хляб – хлèбен; 2.2.2. меките съгласни, чиято мекост се бележи с я, ю, ь: дрямка – дрèмя, вях – вèя, крякам – крèсльо; 2.2.3. шушкавите съгласни ж, ш, ч, буквата щ, съгласния й, които образуват исторически меки срички: сняг – снèжен; грях – грèшка; някой – нèщо; пряк – прèчка; лях – лèйка. Естествено има и много изключения...

Здравей, Анонимен :)))

Да, наисина темава е актуална, обаче само мекането е разпространено само за софиянци и другите жители на Западна България. На всички останали им звучи странно, няма значение дали щеш казати "отидеме", "отидемо", "отидемю", "отидема" или нещо друго, звучи еднакво странно. Аз лично съм обиден, защото всички смятат, че каквото е валидно за София е валидно за цяла България. Защо на всички ученици от цяла България им се обяснява в училище, че е грешно казати "правиме", когато те въобще не допускат такива грешки. Скоро гледах по БиТиВи един материал за същото, обаче въобще не споменаха, че е валидно само за Западна България, е че, по-важното, е диалект. Защо в правописнион речник, е казано, че формиве са допустими в разговорната реч? Това не е валидно за цяла България. Значи щом е валидно за София е валидно и за всички останали краища на България. Много по-голям ефект ще имати, ако на учениците от Западна България им се обясни, че това е диалект и че се употребява главно от тях, защото много софиянци не са на ясно, че това е диалект и го смятат за официална норма. За другите характеристики на софийския диалект. Срещал съм в речници и книги, книжни и интернетни, софийски диалектизми показани като официални норми ("мълчеха" вместо "мълчаха", "кръжещ" вместо "кръжащ"). Вярно е, че някои от формиве са официални също, но те са малко и са разпространени само за Западна България, на всички останали им звучат сранно. Такива форми не могат се срещнати в официални и преведени книги. Обаче дума "кръжах" в речницине няма. По националните телевизии и официалните книги наистина ни се напрапва шопският диалект. Опасността е голяма, защото както всички знаем, диалектов е междинен между българския и сръбския език, с други думи, той е колкото български толкова и сръбски диалект (в Сърбия е известен като Торлашки говор). България не бива се сърбизирати. Разликата между "ние правиме" и "ми правимо" е по-малка, отколкото "ние правим" и "ми правимо".

Arath, много интересни думи употребяваш: "дали щеш казати", "сърбизирати", вместо форми - "формиве"... От коя област идва този говор?

Щом софийският диалект се натрапва и едва ли не се дава като полуофициална норма в речници, и аз ща говорити на диалект, както аз звуча странно на някои, така и на мен софийският диалект ми звучи странно.

Диалектите са богатство и част от историята на езика. Война на диалекти ми се вижда съвсем излишна: възможно е да не харесваш някои хора, обаче да се бориш с диалекта, на който говорят, едва ли ще доведе до нещо.
Не мисля, че шопския диалект е основа за начина, по който говорят хората в София. Половината от родата ми са шопи, и те уверявам: техният говор е трудноразбираем за човек, отраснал в София.

А бе, когато сте си в къщи или на улицата, говорете си както си искате, темава е за официалната среда, като телевизиите и речниците.

Тук, в "Образование", също се стремим да се придържаме към книжовния изговор.

Arath, не разбрах какъв е проблемът... Шогун ти обърна внимание на диалектните думи, които си използвал в предния си коментар. Предполагам, че умишлено си ги употребил, за да насочиш вниманието ни към тях, или не е така?

Ами да, аз по принцип си говоря така, на диалект, както вскички други, но от изестно време насам въобще не се стремя говорити правилно, защото както видях от забележката от речникон, и от много други случаи, софийският стремително измества книжовния език. Поне моят диалект не се представя като "допустима" норма.

Arath, хората в София не са шопи, няма софийски диалект. Спомни си, че когато София е станала столица, е имала 3000 жители, всички останали са дошли от другаде. Шопи са хората от Софийско, обаче те представляват, предполагам, доста по-малко от 1/5 от всичките жители на София. Останалите са дошли от различни крайща на България, всеки със своите си диалектни форми. Общо взето мисля, че повечето хора тук се стараят да говорят книжовен български, поне това забелязвам. (Срещат се остатъци от диалекти и тук-там неграмотност и простотия, които не са свързани непременно с диалект.)

А автентичният шопски диалект се говори от много малко останали баби и дядовци в по-малките градове и села в Софийско - Костинброд, Елин Пелин, а също и в Пернишко, Радомирско. Когато за пръв път се сблъсках с него на 20 години, като снаха, казвам ти - трудно го разбирах. Аз съм отраснала в София, но тук никой не говори така: потомците на шопите, живеещи в София, имат  в речта си съвсем малко останали диалектни думи.

По въпроса за торлаците: може някой си в Сърбия да причислява шопския говор към торлашкия, обаче самите шопи смятат за торлаци живеещите в Северо-западна България, а всъщност всеки най-добре си знае какъв е. В оня край диалектът е съвсем друг, така че май е по-добре сърбите да си гледат техните диалекти и да не правят обобщения за неща, от които не разбират.

Защо не кажеш от кой край е този особен диалект, който употребяваш? Не съм го срещала и ми е интересно.

Нямам предвид, че се говори напълно на софийски диалект, но мекането определено е на диалектна основа, както и ударенията и "е"-то вместо "я". Освен това тук (http://knigite.abv.bg/jchorb/st/st_2_b_zap_2.htm) пише, че югозападните говори (какъвто е софийският) са сравнително добре запазени, а тук (http://knigite.abv.bg/jchorb/st/st_2_b_zap_0.htm), че мекането е характерна черта на всички западни говори.

Слушай сегя я що, че ти кажем. Оти я с'м шоп и мислим дека го знам нашио говор. Море, убиди ме ка рече: шопскио бил близок до сръпскио. Не ье верно ово. Шопскио е разноликав диалект. Я можед да речем "Сложи тука" и "Тури овде". И таково и онаково све е шопско. Е на "сите" и "свите" и "сви"- Шопско. Не ми говори ово, дека шопскио се натрапвал на булгарскио книжован език. Той, днешнио книжовен му е темело у Велико- Търновско. И у София и у селата на ополо све говоримо натрапен тракийско- добружански с примеси на шопски диалект. Говорим за младите ора. Само старците го пазует старио шопски. А и он е многу примешуван. Да би била града София само со шопе нанелиьна те ткова чехте да ахнете. Аз мога да говоря и номален български но обича да употребявам и шопски диалектизми. Приятно е. Все пак днес мечтата на европейското общество е да запази диалектите на официялните езици. Все пак. Аз обича София и шоплука и ценя местни диалект. Уважавам и тракийските и добруджанските и родопските и македонските диалекти. Мечтая за един книжовен език- смесица от всички диалекти. Предполажгам, че ппреждеговорящия юсър най вероятно говори на някой тракийски или добруджански диалект. Най малко вероятно ми се струва диалекта да е родопск. Родопчаните изполват също такива наставки гората- тази гора, горона- онази гора и така на татък. Забелязах същите наченки и в този говор. Чао и със здраве. Много поздрави от шопско.

Когато навремето учех немски, имаше още ГДР. ГДР-манците много си тачеха диалектите. Даваха си сметка, че те са богатство на езика.

Ще напиша отделен постинг по въпроса, прекалено много ме занимава темата.

До шопот, Ваша Милост да прочете последниот ми постинг. Ясно е че не се говори на ПЪЛЕН шопски диалект. Но "нЕма", "пишемЕ", "че ти кажем", вместо "ще ти кажа/ща ти казати", "съжЕлявам" е ясно с какъв произход са. "вървъ", "мислъ" също са доста често срещани в Софий, но не съм сигурен дали са са от шопскиот диалект. Сега за убедити Ваша Милост за близостта шопскога диалекта със сръбским йезиком. Цитат на Ваша Милост, "че ти кажем". Първо "че" на сръбски е трето лице единствено число на глагола "хтети", който е спомагателен глагол за образуване на бъдеще време, то ест на сръбски в бъдеще време е така: я ћу(чу) да кажем/я ћу(чу) казати, ти ћеш да кажеш/ти ћеш казати, он ће да каже/он ће казати. До преди около 150-200 години и в българския е било така (в моя диалект все още е така) само че "хтети" на български се спряга "аз ща", "ти щеш", "той ще" и т. н. Този начин на образуване на бъдеще време в българския се смята за архаичен. Друго - на шопски се казва "я да кажем/ми да кажеме", а на сръбски "я да кажем/ми да кажемо" (на български "аз да кажа/ние да кажем". Мене лично ми звучи еднакво "кажемЕ", "кажемИ", "кажемА", "кажемЪ", "кажемО", "кажемЮ", няма значение коя гласна щеш сложити, все е грешно. Значи "че ти кажем" определено е по-близно до сръбски, отколкото "ще ти кажа"/"ща ти казати" (инфинитивът отмира в сръбския, докато е напълно жив в диалекта ми). И още на български съществителните от мъжки род имат специална бройна форма, на сръбски и шопски обаче нямат. Все по-често срещам изрази като "трима хора", вместо "трима души/човека", даже учебника брата ми по физика е пълен с правописни-сърбо-хърватски-македоно-шопско-торлашко-софийски грешки. Там пише "10 спътници" вместо "10 спътника" на всички места. И още още на шопски ги има същите сръбски местоимения "он,она,оно,они". За мекането е ясно, че е въздесъщо. Да прочете в онзи сайт, който съм дал за българските диалекти още за шопския и от някъде другаде да намери за сръбския и да ги сравни. Да прочете и тук http://www.liternet.bg/publish7/kaleksova/atitudi.htm, където е описано едно проучване, в което българите и от западна и от източна българия определят софийския диалект за по-правилен/по-престижен/по-градски от балканския говор, който е точно до търновския и има само ъкави форми, докато софийския има ред други диалектични черти (да прочете в сайта, там е описано всичко). То ест въпреки че софийският диалект е по-некнижовен се възприма от всички като правилен. Това в резултат на какво е? Ами в натрапването на диалекта по телевизиите и в твърдата убеденост на софйиянци, че говорят по-правилно от хората в някои планински села. Обикновените хора забелязват главно фонетичните различия (правити, мьеко), докато морфологичните (кажеме, кажем), синтактичните и другите са по-трудно забележими за неопитното око. То ест тъй като България е една селска, дивашко-аборигенска държава и в последниве години образованието най-вече по български език определено е западнало (българинът допуска в пъти повече правописни грешки от един французин или англичанин, въпреки че българският има по-прост правопис от английския и френския), се получава следново явление: селяндурите от Софийе казват на селяндурите от провинцията, че в Софий се говори правилно и че в провинцията се говори на отвратителен диалект (пример за това е предаването Биг Брадър и Голямат Уста (има и много други примери), където Дим Дуков заяви, че бил от Софийе и следователно говорел на по-правилен български от повечето съквартиранти. По този начин тъй като хората нямат информация от училище, а само от телевизията и от разговорите по-между си, най-вече със софиянци, и тъй като софиянци си мислят, че щом са в столицата е логично да говорят на кножовен език (да обърне внимание, къде е София спрямо центъра Българийе), се получава едно огъзяване на езика), въпреки че щом човек е от Източна България, има 80% шанс да говори по-правилно от средностатистическия софиянец.

За това, че е правилно да се напише "10 спътника", а не "10 спътници", си напълно прав и това ми даде идеята да публикуваме правилото за бройната форма за множествено число: http://www.bglog.net/Obrazovanie/10915.  

Arath, защо не вземеш да си направиш акаунт при нас и да публикуваш една статия за диалектите? Би ни било интересно да прочетем какво мислиш по въпроса :) 

Arath, ти определено неоснователно слагаш знак на равенство между шоп и софиянец.

Явно софиянците те дразнят, виждат ти се надменни и с пренебрежително отношение към жителите на провинцията. Добре, в София живеят всякакви хора, има и такива, на които самочувствието се гради на това, че са родени точно в столицата, така е. Има нещо жалко в това, самочувствието на човек да се гради точно на такова нещо.

Но какво общо имат шопите? Защо те дразнят те? Недей така, приятелю, неприязънта не води до нищо добро, особено когато е неоснователна. Шопите не са жители на София, а на Софийско - по-подробно съм го описала в коментара по-горе. Някои от тях живеят и в София, но не по-малко хора от цялата страна се водят софиянци. Това, че се опитваш да изкараш шопите някакви полу-сърби или торлаци, не знам защо ти носи удовлетворение.

Сръбските местоимения "он, она, оно, они" ги има и в руския: те също ли са торлаци и сърбо-македонo-шопи?

Хората са си хора, и независимо от диалекта, те са стойностни, или не. Може да са даже и неуки, и неграмотни, но да заслужават повече уважение от някои псевдо-интелигенти. Посочи на човека грешката, но не му слагай обидни епитети, това се опитвам да кажа.

Мен не ме грози опасността да се подразня от Биг Брадър, Голямата уста и прочие - никога не ги гледам.

Не знам защо определението "селски" е синоним на простотия. Моето впечатление от хората на село е различна: трудолюбиви са, и по тази причина дете, отраснало на село и научено от малко на труд, после се справя във всякакви условия. За разлика от някои глезени гражданчета.  "Селска, дивашко-аборигенска държава". Аз лично живея в друга една държава. Съжалявам, че твоята е такава.

И не бих се съгласила, че правописните и правоговорни грешки са български патент. Не мога да кажа как са французите и англичаните, обаче ежедневно намирам грешки в кореспонденцията на хора с роден език немски и руски. Това не означава, че аз апелирам за неграмотност у българите. Но не съм съгласна, само защото някой си прави грешки, да се правят обидни заключения за българите изобщо. Това са просто грешки, и както Chu е направила, като се посочат, хората ще имат полза - ще ги забележат и ще ги избягват. A като се наричат българите селяни, в обиден контекст, кой и каква полза има?

Странно е един българин се наричати българин въпреки, че говори на някаком сръбском диалекте. Мен ме тревожи разликата между българскимтим и сръбскимтим. Такава разлика трябва имати, но в последнихвих годиних се размива. Споров съм го водил и с другими хорами (даже и езиковедами и писателами речницив), те са на мнение, че българският език мора се преместити на западу, във връзки с македоскимтима диалектами. Ами аз не съм на мнениевом. Освен това във Франций, Великобританий и в другихтех западноевропейских държавих по новините и политицамтима се говори на книжовном езике, а в Българий мене ми се говори на някаквих диалектих. Това ме дразни. Който иска си говорити на диалекте, нямам нищо провит, но да си го говори в къщи и да не го налага другамтем.

Е та какво искаш да кажеш? Че, нямам право да се наричам българин защото диалектиката говора в моя роден край е по близка до сръбския книжовен език? Моля те, ти не обичаш България! Ти не тачиш българското. Работата е там, че на балканите славянските езици са два вида. Източен славянски и западен славянски. Не можеш да причисляваш всеки един западно-говорящо славянски към сръбското етническо землище. Виж сега! Аз съм българин защото така са ме възпитали майка и татко. Те са българи защото такива са били тяхните родители и така от поколение на поколение. А ти? Ти от къде си? Тоест, няма значение и ти си българин всъщност. Ужасное да си мислиш, че след като шопския диалект е по близък до сръбския книжовен, значи ние шопите сме сърби! По добре започни да разучаваш диалектните форми на Сръбския и ще разбереш, че такъв няма. Той просто е копие на един босненски диалект примесен с думи използвани в останалите крайща на Сърбия, каквито са Косово, Войводина, Черна гора, Ююгозападна Сърбия, която е част от шопското етническо землище включващо градове като Ниш, Пирот и др. Как да ти кажа, че всичко е много сложно и никак не лесно. Вземи Иван Вазов. Той е използвал хиляди думи но не само от един регион на България, а от почти всички. Народа не го е презрял за това а напротив. Днес Вазов е патриарх на родната лителатура!

Аз пък съм марсианец. И есъм не защото майка ми или баща ми са марсианци, ами просто защото такъв се чувствам. Няма значение, че повечето учени твърдят, че на Марсе не живеят хоара. Аз чувствам, че има. Аз говоря на марсианском. Аз съм от енсическогтог малцинства марсианцивтих в Българий и ща си търсити етническите права. Обучение на марскианском в училищахтех, новини на марскианском, преса на марсианском и т. н.

Случайно попаднах на тази страница в търсене на начини за изписване на ударено "и" и с интерес прочетох коментарите.Не знам защо споровете се прекъсват на 3 февруари, може би прекалено са загрубели.Аз не съм специалист в тази област, но се присъединявам към мнението на Arath. Аз съм от Карнобат, не говоря на диалект, но за нашия край е характерно мекото потъмняване на гласните.Ако чуя такъв говор по радио или телевизия познавам, че човекът е от нашия район.Нашият говор се различава от други диалекти в Източна Б-я.Стремим се да говорим книжовен език в семейството, но въпреки това синът ми говори много неправилно.Чувал съм, че съществува терминът "езикова баня".Затова всички, които отиват в София се мъчат,буквално, да наподобят чуждия за тях диалект, за да не ги познават, че са преселници.Ако столицата по исторически стечения на нещата беше, примерно, в Бургас, всички щяха да се мъчат да говорят нашия диалект, т.е. тракийския.Дразнещо е да слушаш по национални медии как всичко "ме-ка", "че-ка" и пр., т.е шопско-македонския.Това е. Нищо лично.

Само минавам, за мен проблемът е точно в това, че нещата се приемат точно много лично - така дискусията се изражда в обиди.

"Странно е един българин се наричати българин въпреки, че говори на някаком  сръбском диалекте." Според мен, това си е лична обида,освен че  не е  вярно, защото около София не се говори насръбски диалект, а  просто на  диалект. Така не се спори,имаше постинги по това, как се  води спор.

А  иначе предполагам, че и аз щях да се чувствам като теб, ако  бях отгледана в край, където говорът е по-мек, а на практика даже по  местното радио се наподобява говор от друг край. Няма логика,  но  може би е неизбежно, освен ако хората не си уважават местните говори  -  да се създаде обстановка на уважение към богатството на местните  говори  в цялатастрана. За целта просто хората трябва да се вълнуват от този  въпрос, а не мисля, че е точно така: повечето хора са увлечени  от  ежедневието и ги занимават съвсем други грижи.

Пак ще дам  примера с Германия: известно е, че там най-чист немски(най-близък доHochdeutsch) се говори около Хановер. Обаче хората си говорят всеки на своя си диалект, а не на хановерски, та камо ли на берлински или боннски. Има си понятието "Hochdeutsch", и всеки може да се придържа към него, или не. В България според мен би трябвало най-чист български да се води този около Велико Търново, и той да е даден като норма, а останалите говори да се ценят като богатство на езика.

Нелка, сложих ти интервали. Знаеш ли какво забелязах - че ако се пейства през Plain text (първата иконка в редактора), "интервалът на народа" остава непокътнат :)

Поли, обясни моля по-подробно - ето, виждам тука иконка "Paste plain text" - и какво?

Ами тази иконка е за пействане на текст, който е копиран от някъде. Когато се използва тя, а не другата - Paste from Word, няма сливане на думите :)

Я си го аресвам мою диалект- софийскио. Некаков си дришльо че ми каже, дека говорим на сръбски?Въобще не мислим, че нашио говор има нещо общо с ъс сръбския. Ако има оно е 10 процента. Останалите 90 по скоро приспада към стандартния български.

Ами то не зависи от това какво ти мислиш, то си има езиковеди които казват кой диалект какъв е. И за изненада, всички междинните говори между българския и сръбския не са македонските, ами шопските и торлашките. Това си е факт. Даже и всички български езиковеди смятат определени говори от тази група (ама не всичите говори) за междинни. Надявам се е напълно ясно, че границата между сръбския и българския не е точна, ами двата езика взаимно преливат един в друг. Няма да преливат във Варна я, естесвено, че ще преливат на запад. Пак ли се налага да правя анализ на горния текст, за да покажа по какво прилича на сръбския? Вбесявам се, защото наистина в момента българите не са наясно кое е книжовен език и кое не. Истинските селяндури са ония, които от тъпотия и неучене в училище (най-вече чалгаджийски певачки), се хващат на акъла на определени злобни софиянци и имитират чужд диалект и в повечето случаи говорят по-грешно и от преди. Такива тъпаци направо ми иде да ги пребия. В момента за диалектни черти се смятат само някакви грешки в произношението (и вместо и, мъ, тъ, съ, вместо ме, те, се - големият диалект направо!). Ами граматичните грешки, един език не е само прозиношение (въпреки че софиянци не са по-перфектни - твърдъ, говоръ, пуатъ, биуа, биуо). Наистина, веднъж завинаги трябва да се каже в кои райони на България как се говори, да се определи правилността на изказа и другите да млъкнат.

Да се дразни човек от диалект, та чак да му иде да пребие говорещия - има нещо друго зад това, което няма общо с езиков спор, така ми се струва на мен поне.

Ваша Милост да се научи да чете. Kазах, че ония тъпаци, дето си сменят диалекта и имитират софийския - тях ми иде да пребия (образно казано).

Ще ти го кажа кратко и ясно. Всеки и ма право да говори както си иска и въпрос на лично решение е дали този или онзи ще имитира софийски говор или пловдивски говор или благоевградски. Ако се водим от максимата, че диалектите са богатсктовото на езика, то значи, че в тях няма нищо лошо. В никакъв случай не може да се вземе само един диалект, както в случая е търновсия, и да се налага като книжовен. Все пак нали за това е демокрацията. Ти не можеш да ми кажеш как да говоря на и нито пък аз ще спра да говоря, така както си мога, само защото те дразня. Все пак ако тези диалекти не се говорят те ще изчезнат и тогава какво ще стане според теб? Българския език ще обеднее!

Защо никой не чете, бе хора, омръзна ми? Прочети ми постинга от 13 декември. Проблемът не е такъв. Проблемът е, че никой не знае кое е книжовен език и в момента е съзаден един престиж на софийския диалект, и много хора от незнание го имитират. Тяхното желание е не да имитират точно софийския диалект, искат да говорят книжовно и си мислят, че софийският е книжовен. Има и друго нещо, виждаш ли какво пише в речника? Мекането започва да се граматикализира. Софиянци са на мнение, че всеки език се развива и това мекане е просто едно развитие на езика и трябва да се узакони и да престане да се смята за диалектна черта. Що за глупости са това? Първо, това мекане е валидно само за крайна Западна България, предимно София, и не може само заради една София да става въпрос за целия български език. Второ, това не е никакво развитие и никаква нова тенденция, както някои тъпаци го определят. В София винаги се е мекало и в миналото даже повече от сега. Софийският диалект не е мръднал съвсем. Какво развитие и какви глупости? Сега разбираш ли какво ме дразни и вбесява? Все едно Цяла остнала България не съществува и нас ни няма. Заща в онзи речник не става върпос за граматикализиране на явления, които се отнасят за цяла България? Защо в речника не пише нещо за "шъ" вместо "ще"? Всички казват така, дори и в официална среда, ама в речника не се споменава нищо за допустимост на такава форма. Защо не пише нещо за фрази като "с кой", вмсто "с кого", "к'во", "т'ва", "коет' " и така нататъка, все неща валидни за цяла България? Ами в цяла Източна България винаги се казва "мен мъ", "теб тъ", "съ", "нас нъ", "вас въ", ама в речника - нищо. Защо е така? Ами защото Източна България не е София. Как да тълкувам тези неща? На мен това ми изглежда като изкуствено отдалечаване на източните от западните диалекти. Май софиянци имат голям проблем с книжовния език и искат да си създадат свой собствен. Ами да си го създадат ама да оставят сегашния български на мира. Новия си език да го кръстят по друг начин - софийски, шопски, торлашки, както си искат. Останалите хора от България нямаме никакви проблеми със сегашния книжовен език и си го харесваме такъв какъвто е.

Arath, в езика съществуват вътрешни закономерности, които са общи и не се диктуват нито от софиянци, нито от жителите на Източна България. Просто той се развива по свои си пътища, има своя вътрешна логика. Съвсем естествено е София – центърът на политическия, икономическия, културния и какъвто се сетиш още живот – да определя поне част от насоките в това развитие. Надявам се някой ден да ми остане време, за да напиша нещо по въпроса. :)

Престани с това развитие! Обясни ми за какво разивтие става дума. Колко пъти трябва да повтарям: в София винаги се е мекало, а в миналото повече и от сега. Кажи ми каква част от "насоките на развитие" София - "центърът на политическия, икономическия и културния живот" е определила в езика, говорен в Пловдив, например или във Варна, Бургас, Стара Загора или в който и да е друг град в България (без значение Източна или Западна). Ами НИКАКВА. Колкото и софиянци да казват "харесАл", "можемЕ", "нЕма" и другите им там диалектизми, в отделните градове се говори на местния диалект, повлян не от кой друг ами от Книжвония език. Тези които имитират диалекта са ПРЕСЕЛНИЦИТЕ в София. Въпросът с влиянието въобще не е в това, къде е центърът на политическия и другия живот. Това какъв език се говори зависи преди всичко от нивото на образование и на второ и следващо място от количеството на хората, говорещи даден диалект и интензивността на връзките между хората, говорещи различни диалекти. Виж пример от Франция. Там слва Богу столицата съвпада с района на книжовния диалект и въпреки че Париж е център на цяла Франция, в останалите райони се говори на по-големи диалекти и от тези в България, някои даже се смятат за отделни езици. Виж и примера с Германия. Това, дето го казваш го разбирам така: На София, тъй като е "центърът на политическия, икономическия и културния живот", а не, защото влияела на "насоките на развитие" на българския език, защото е факт, че София по абсолютно никакъв начин не влияе на говора във българските градове (обори ме), както вече казах там се говори на местния диалект, повлиян в една или друга степен от книжовния език (и София не е изключение), трябва да й се отдели някаква мъничка част от българския език, която тя да контролира. Ами съжалявам, ама си мисля, че е по-правилно "насоките на развитие" да се определят по това кое явление е по-разпространено и е валидно за повечето българи. Това е демокрацията, това е принципът на мнозинството. Ами утре в София може някоя друга изгъзица (най-вероятно още някой шопски диалектизъм) да придобие такава масовост, че всички софиянци да я практикуват и само защото София е "центърът на политическия, икономическия и културния живот", в речниците и граматиките изгъзицата да се определи едва ли не като явление валидно за цяла България, като национален спорт и въощбе да не се спомене, че в цяла останала България не се говори така (както между другото е направил и авторът на темата). Това е прекалено.

Отказвам да участвам в разговор, който се води с подобен тон. Съжалявам, че се намесих толкова некомпетентно. :(

Само една бележка, защото е важна: дори да престана да пиша за развитието на езика, то е всепризнат факт. Филолозите го знаят.

А, и още нещо към горния ми коментар, ти си обърнала внимание само на част, от това което съм казал. Казах нещо и за формите "с кой", "к'во" и "т'ва". Нали и в София така се говори. Как според теб трябва да се тълкува фактът, че в речника е описано единствено явлението валидно само за София и неотнасящо се за останалата България, а на явленията валидни за цяла България (включая и София) не е обърнато никакво внимание?

Ами дай пример за това развитие.