До българските олигарси

До Върховния касационен съд на Р България

До Конституционния съд

До Народното събрание

До Президента

До Министерския съвет

До Министъра на вътрешните работи

До роднините на Ангел Димитров - Чората

До средствата за масово осведомяване

До гражданите на Р България

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Росен Ангелов

учител по философия в Езикова гимназия „Акад. Л. Стоянов” – Благоевград

Уважаеми дами и господа обществени служители,

С цялото ми уважение към огромната отговорност, която носите с обществените си длъжности, искам да привлека вниманието ви към следното:

През изтеклите два-три месеца в нашата Родина се случиха няколко неща, които, според мен, не бива да отминат през вашето съзнание „тихо като през пустиня”. Ще спомена САМО ДВЕ от тях. С молба да направите изводите си сами. И да се намесите решително за предотвратяване на по-нататъшното влошаване на нещата. Защото, според мен, България – вашата и моята Родина, стремглаво лети към нравствена катастрофа. От която излизането ще бъде изключително мъчително и трудно.

Кои са тези две неща?

І. ПЪРВОТО, най-бедните материално, до неузнаваемост унизените от обезбългарената правителствена политика български учители протестираха масово почти 40 дни. Няма да обсъждам тук ръководството на Националната учителска стачка. Накратко ще кажа за какво, според мен, протестирахме ние, българските учители:

1. Протестирахме срещу унищожаването на българското училище, представяно от почти всички държавни институции като „реформа на образователната система”. Реформа, която се замисля без нейния главен двигател – учителя, а му се налага силово „отгоре” и по този начин се обрича предварително на провал.

2. Протестирахме срещу информационния монопол на държавата и про-държавните осведомителни агенции, чрез който българското общество се върна обратно в тоталитарните времена. „Истина е това,  каквото каже Властта” – чрез това унищожаване на свободата на словото българският народ така и не успя да чуе истинските искания на своите учители. Бяха му представени само отделни частички от тези искания, и то в превратна светлина, за да може той, народът, да ги отхвърли като „несправедливи”. Или изобщо не ни беше давана думата.

3. Протестирахме срещу изнудването, което беше упражнено върху цялото ни съсловие от страна на правителството: „Или се връщайте в класните стаи, или и това, което ви предлагаме ние, няма да го получите.” Сякаш разговорът се водеше между беден магазинер и бандитска групировка, която го принуждава да се „застрахова” срещу чупене на имуществото на магазина! ... Или тя ще му го счупи...

4. Протестирахме срещу бездушието и лицемерието на цялата така наречена „политическа класа”, която се скри от огромната си отговорност – да помисли истински за бъдещето на българските деца! И да направи най-необходимото и най-неотложното за тяхното здравословно възпитание и образование: да обезпечи поне жизнения минимум на техните учители!

Много родители ни чуха. Други – не. Всички журналисти ни чуха, но малцина се осмелиха да преодолеят страха си от уволнение и да ни дадат истински думата. Нито един български политик не застана на наша страна истински! Чухме само велики думи уж в наша защита! Но никакви резултатни действия. Или българските политици ще кажат: „От нас нищо не зависи!” Че тогава, да ги попитаме: „А от кого зависи, дами и господа? Кажете ни честно, за да се обърнем и към него! Ние никого не мразим и не мислим на никого злото. Но искаме да знаем, от кого зависи спасяването на България?”

За нас, учителите, засега стига толкова.

ІІ. ВТОРОТО нещо всъщност беше „последната капка”, която образно казано „преля чашата на търпението ми”. Преди няколко дни беше постановена присъда, чрез която няколко български полицаи бяха осъдени на лишаване от свобода на около 90 години заради смъртта на Ангел Димитров – Чората.

Познавам хора и от двете страни: и сред близките на убития и сред полицаите. Чух и двете страни след смъртта на Ангел. Имах тази възможност поради обстоятелства, които не са предмет на писмото ми.

Във връзка с това искам да кажа, че не се радвам нито на смъртта на Ангел Димитров – Чората, нито на присъдата над полицаите. Защо?

Защото мисля, че е крайно време да се сложи край на една братоубийствена война, на една необявена „тиха” гражданска война, която се води в нашата Родина вече близо 20 години!

Мисля, че най-мъдрото решение не е присъдата над полицаите, защото сред тях има способни и мислещи хора. И ако са допуснали някаква грешка при задържането на Ангел, то тази грешка, според мен, няма да бъде поправена по този начин.

Мисля, че това решение на съда ще доведе до особено лоши последици за качеството на работата не само на благоевградските полицаи, но и на всички български служители на МВР, които работят по съвест и по закон. Защото това съдебно решение може да бъде възприето като следното послание: „Полицаи, които си вършите работата, внимавайте как си я вършите! Защото може да има неприятни за вас последици! Я по-добре, се преструвайте, че си я вършите!” Това двусмислено послание може да лиши много съвестни служители на МВР от истинска мотивация за честна работа! Пиша ви като психолог! Като човек и като българин! Не допускайте и с българската полиция да стане това, което стана с българското училище! Не потискайте душата на полицая така, както потиснахте душата на учителя!

Защо мисля така? Защото са осъдени хора, които са участвали в законна акция на полицията по законна заповед и според повелите на своето обучение и професия. И със съзнанието, че Ангел Димитров е заподозрян за извършването на „незаконни действия”. За което е трябвало да бъде задържан и проверен.

Дълбоко съжалявам за смъртта на човека Ангел и бих искал, ако мога, да помогна на роднините му да преодолеят по най-достойния начин болката от загубата му. Затова се обръщам и към тях като техен сънародник и съгражданин!

Скъпи близки на Ангел Димитров – Чората!

Сигурен съм, че душата на вашият син не иска отмъщение! А – мир! Някога в древността мъдрите хора са постъпвали така: когато при битка е бил пленяван човек от противниковата армия, не са го убивали, а са го отвеждали в семейството на убит от него човек. Семейството е решавало съдбата му не по закона на мъстта, а по закона на мъдростта: един човешки живот не може да бъде върнат чрез отнемането на още един човешки живот! Много са случаите, в които семейството на загиналия е давало нравствен урок на онези, които са отнели живота му! Чрез прошка! В Северна Америка почти всички индиански племена са спазвали този обичай. Същото се е правело и в Япония по времето на самураите. Същото е направил и кан Крум (наричан Страшний), който е поставил като втори човек в управлението на държавата главния организатор на заговора за покушение върху живота му. При това след разкриването на този заговор. След това благородно и държавническо решение на Крум кавханът е оправдал напълно оказаното му доверие! Мисля, че е време да си припомним духа на Крум!

Ще спечелите ли истински мир в душата си, когато семействата на още няколко човека страдат? Ще намерите ли спокойствие чрез разгарянето на една война?

Ще ви разкажа една кратка история от живота на моя баща със съзнанието, че не може да се сравнява с вашата болка. Преди много години татко излиза от училище след учителски съвет и на улицата го пресреща бивш негов ученик и го цапардосва с все сила с оловен бокс в лицето. За щастие – не смъртоносно. Вечерта разбрах за случката по окървавеното и насинено лице на татко, по шевовете и лепенките след лекарската намеса. След това – уж рутинни неща: полиция (тогава милиция), съд... Но се намеси нещо друго: ПРОШКАТА! Баща ми реши да прости на своя бивш ученик и оттегли съдебния си иск. Момчето беше трогнато и аз го видях в очите му! Страхът от затвора се замени с благодарност! С човечност! Помня очите му! И никога няма да забравя светлата сила, която се появи в тях и как след това той гледаше баща ми с топлота, а не със злоба.

Помислете за децата си, скъпи роднини на Ангел! Помислете за света, който искате да им завещаете! Дали искате да живеят в мир или във война? Имате деца, внуци и може би най-доброто, което можете да им завещаете, не са парите, а добротата! Умението да простите! Моля ви, помислете! Сигурен съм, че можете да го осъзнаете!

Накрая се обръщам към онези, които в действителност управляват политическите и икономическите дела на България – ОЛИГАРСИТЕ!

Защо към тях? Защото те стоят над законите, защото са членове на нерегистрирана партия, но точно онази, която управлява: ПАРТИЯТА НА ГОЛЕМИТЕ ПАРИ.

Обръщам се и към вас, уважаеми дами и господа Олигарси!

Вие не сте глупави хора, след като досега сте успели да спечелите (не обсъждам начина, по който сте го направили) толкова пари. Но това прави ли ви щастливи и сигурни? По-здрави ли сте от останалите хора? По-спокойни ли сте нощем, когато стражите ви се разхождат около вас и ви пазят? Не е ли време да осъзнаете, че сте жертви на погрешен начин на мислене, че вие сте много по-несвободни от нас, останалите хора, които не притежаваме толкова материални богатства, колкото вас?

Ние не се движим с охрана, макар че имаме много по-малко.

Ние спим много по-спокойно, макар че си броим стотинките.

Ние не ви мислим злото, независимо от това, че част от вашите богатства е в резултат на нашата бедност. Сред вас има мислещи и умни хора и съм убеден, че ще проумеете, че най-добрата сигурност, която можете да си осигурите, е да гледате на парите като на тор: „Колкото по-нашироко са разхвърлени, толкова по-добре действат”!

Защото концентрацията на вашите капитали доведе до смъртта на не малко хора: Андрей Луканов, Васил Илиев, Илия Павлов, Емил Кюлев, Георги Илиев... Ако пропускам някого, то не е от неуважение към паметта му. Това са само част от жертвите на „военните” действия, в които вие влизате помежду си... А вие не можете да останете спокойни, докато не спрете тази война!

Животът стои над парите! Време е да го осъзнаете и да спрете братоубийствената война за разпределение на пазари и „сектори за влияние”! Стига потискане на достойните професии, стига мачкане на онези, които искат да си вършат добре служебните задължения! Стига ги използвате като изкупителни жертви.

Помогнете в този случай и не притискайте никого: нека роднините на Ангел Димитров – Чората чуят сърцата си и простят! Нека съдиите обърнат внимание на фактите, а не на внушенията. Оставете ни да си вършим добре работата, защото ние не ви застрашаваме и не искаме вашите богатства! А те могат да се увеличат, ако ги поделите с нас! Защото тогава няма да имате разходи за тяхната „охрана”. И ще спите спокойно. Защото спокойният ви сън струва повече от всички пари, нали!

Нека спрем „тихата” гражданска война в България! Нека се обединим вие, богатите, и ние, бедните. Ние също можем да сме ви полезни, но не като роби, а като свободни хора. С мисленето си, с въображението си, с вдъхновението си. Сред нас можете да откриете неща, които парите не могат да ви дадат никога!

Нека учителите и полицаите си вършат спокойно своята работа! И нека не бъдат наказвани за законосъобразното и съзнателно изпълнение на своя дълг.

Уважаеми дами и господа олигарси,

Съберете се заедно всичките - вие се знаете кои сте най-богати материално в България. Знаете как да се свържете помежду си. Преодолейте гордостта си и направете тази крачка! За ваше и наше добро е! Не отлагайте повече тази среща! Седнете смело на масата за преговори и умно и открито ПРОМЕНЕТЕ КУРСА! Договорете се за спиране на войната!

Можете да дадете на страната най-жадуваното: мир и благоденствие. И вашите деца ще почнат да излизат спокойни на детските площадки сред другите деца и няма да бъдат „охранявани”, защото няма да има нищо, което да ги застрашава!

А и вие ще заживеете по-спокойно, защото само сред нас ще откриете истинското спокойствие. А не сред парите си. Ще намерим заедно начин да не мизерства никой от нас, българите! Без мъст и без война! И отново ще си върнем самоуважението като народ! А след това и другите загубени неща!

С обич към всички вас и с молба да се намесите решително за спиране на войната,

Росен Ангелов - ваш сънародник

11 ноември 2007 г.