Мисля няколко неща.

Първо, за този роман: браво на момичето. Изисква се похвално трудолюбие, за да напишеш роман на тази възраст. Дали е наличен и талант, могат да кажат тези, които са прочели романа. Самото му написване на английски, предполагам, е било полезно езиково и стилово упражнение за момичето.

Защо тя е преценила, че пише тромаво на български? Може би, защото пише тромаво на български. Това си е нейна работа.

А сега, дали има основания за апокалиптични изводи за бъдещето на българския език, въз основа на написването на този роман: не мисля. И не, защото има доста хора, които владеят единствено български - езикът не се крепи най-вече на неуките хора и на хората без избор. Българският е оцелял при бесарабските българи векове, в чужда езикова среда.

Имам познати българи, които, изолирани в Канада, говорят на децата си само на английски и така загубват и своята връзка с езика. Не бих ги упреквала, изборът е техен, но са ми смешни и ми е жал за тях (е, признавам, причината е и, че добре ги познавам). Исторически такъв отказ от езика е имало още по Паисиево време в самата България - знаем, че българи са се гърчеели, било е може би престижно от тяхна гледна точка.

Всеки има право на избор, в това число и да се откаже от езика си (какъвто категорично НЕ е случаят с написването на този роман). Не мисля, че такъв личен избор ще има фатални последици за бъдещето на езика ни, и не допускам българският да се затрие за 50-100 години, както ни внушава авторът на статията. Той ползва някакви прогнози, които малко ми приличат на прогнозите, как щяла да се затрие българската нация до 2050-та година, на базата на статистика за раждаемост и смътрност. Но ето, населението в България вече нараства, напук на прогнозите. Дълбоко съм убедена, че подобно катастрофични прогнози имат за цел само сензацията, и не  дават по-вярна картина на бъдещето от тази, която би ни предоставила някоя гледачка на кафе или боб.

Владеенето на още един език, до степен да се пише книга на него, е едно огромно богатство. Не виждам в това някаква заплаха по отношение на съхранението на българския език.

Много интересно явление... Дано да е добре написан, но не мисля, че един млад човек, който учи езика от, хайде нека да е дори 10 години, може да изрази всички нюанси на мисълта си....

Радва ме смелостта на момичето. Браво! Но някак не мога да избягам от усещането, че има някаква стойка в цялата работа...

А иначе можем да мъдруваме за качеството на текста на английски. Дано не звуча скептично, но явно с възрастта и опита, идва това усещане "Аз знам, че нищо бе знам..." Това, че аз се колебая дали бих написала роман на английски, не означава че аз съм правата. Но куражът й е положителен факт.

Лично аз бих предпочела млад интелигентен човек, учещ в БГ, да напише роман на родния ни език...