Какво значение има "откъде" ще дойдат?  Това е грижа на работодателя. 
Ако се съкращава отделен учител в отделно училище - да от делегирания бюджет ще дойдат. И директорът има добре да преценява кого и кога точно да съкрати, така че каквото е предвидил за заплата да му стигне за обезщетение, ама да не му пострада и учебния процес в същото време.

Ако се закрива цяло училище и се съкращават всички учители - освен от делегирания бюджет има още една възможност - но тя е за общината. Общината може да си напише проект за "оптимизация" и да  поиска допълнително финансиране от МОН в рамките на  Национална програма за оптимизация на училищната мрежа (няма публикувани условия и не знам как точно се управлява програмата, но общият и бюджет за 2008 е 38 млн. лв., което е повече от 21 млн. лв. за децентрализацията - друга национална програма на МОН за която вече има поне постановление на МС как ще се разпределят парите).

Ако общината прецени, че има нужда от допълнително финансиране при такава оптимизация и има  Общинска програма за оптимизация,  гласувана от общински съвет, може да си направи проект и да поиска финансиране от МОН  Част от тези пари могат също да се използват за обезщетения на съкратените.

Огромно значение има. Затова сега идеалният случай е да се притисне  колегата да напусне сам/а, което при нас се практикува доста успешно.

hoaxer, а как се "притиска колегата да напусне сам" ?

и към всички, които могат да се окажат в това положение, моля не "напускайте сами". осведомете се преди това в бюрото по труда за разликите в обезщетенията  в зависимост от  основанието на което са прекратени трудовите ви правоотношения.

иначе делегираният бюджет и предишният ви бюджет не се различават по нищо друго освен по това кой взема решенията за разходите (преди общината, сега - директора). само от тази промяна вече произтекоха някои положителни последствия, като например, че сега всички учители, че и родителите вече тук-там ,са в течение на проблемите на бюджета на училището.

ПП изобщо не твърдя, че делегирането на бюджета има само положителни последствия. особено през първите 2 години. особено при доста слабата подготовка на директорите да управляват бюджет. особено при пълната мъгла около въпроса достатъчно или не  е финансирано образованието на национално ниво. но като цяло - няма община и училище работещи в система на делегирани бюджети, които да искат да се върнат отново към централизираните на общинско ниво. значи делегираните са по-добри.

Възможно е родители да бъдат насочени да окажат натиск над учителя: пишат жалби, правят подписки и устройват другарски съд над учителя, открито коментират пред децата си, че учителката е "луда коза, която е да разстрел". В този момент ръководството на училището се обръща срещу преподавателя и го принуждават да напусне или да се пенсионира преждевременно. Синдикатът също застава на страната на ръководството/родителите.
В следствие на този психологически тормоз, учителят напуска омерзен училището, което му е отнело 25-30 години от живота му.

След три седмици никой не си спомня за това!

А защо не може същият резултат да стане по човешки начин? Директорът да се срещне очи в очи с учителя, когото иска да освободи и да му обясни една по една и всички до една  причините, които според директора правят така, че именно без този колега, а не без друг училището ще продължи нататък. Честно (много е важно такива разговори да се водят честно). Не казвам, че е приятно. Но не е унизително за учителя. Има по-малко странични ефекти за училището (манипулирани жалби от родители е като да отвориш кутията на пандора, после над самия теб увисва постоянната заплаха да ти направят водопад от жалби всеки пък като си им крив).
Но най-вече -  съкращенията се налагат обикновено по обективни причини (няма достатъчно ученици) и достойнството на учителя може да се запази и то с по-малко вложени усилия и време от тези които изисква кампанията с манипулираните жалби на родители и интригите около колегата.  Виж разочарованието от това, че след 25-30 години колегите му вече "могат и  без него", няма как да бъде заличено.

ПП. Продължителността и яркостта  на спомена, който оставяш след себе си със сигурност не е функция на начина по който напускаш. Но това си е тема за отделна дискусия.

Здравейте,
Аз съм ученичка в 5 клас на Софийска Математическа Гимназия. Уча втора смяна. Някой е решил че ние отиваме на изпит от 10,00 часа и псле имаме часове. Ами не може така. Тръгвам от вкъщи в 8,00 часа, за да стигна на време. После от 10,00 до нека кажем 11,00 часа имаме изпит. След това имаме дупка от 11,00 до 12,25, в която не мога да се прибера в къщи нито пък да обядвам човешки, защото всичко е много скъпо по ресторантите. Моят обяд е пакет солети или пък чипс. След това от 12,25 до 18,45 имаме часове. А след училище се прибирам към 8,30 часа и почвам да преговарям за изпита на следващия ден, а също и да уча и пиша домашни. Това най-малкото не е здравословно. Ние сме 12 часа някъде (по улиците или в училище) а после още 3-4 часа за учене. Стават 16 часа. И още два часа за приготвяне на раница, оправяне за сън и на сутринта иизмиване. стават 18 часа. Еми 24-18 часа са 6 часа за сън. Ама това не е никак здравословно, а на нас всичките ни хранения са от чипс и други пържени или пакетирани неща. Това е нечовешко!

Ели, ама това вашето е убийствено ежедневие! Най-добре е този коментар да го напишеш в отделна публикация, защото темата, която поставяш, няма общо  настоящия постинг, а в същото време наистина е много важна.